Определение № 2 от 19.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 536/2018 г.

Постъпила е молба по чл.282 ГПК от [фирма] за спиране на изпълнението на решение № 1994/28.08.2017г. по в.т.д. № 509/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ми състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1550/01.09.2016г. по т.д. № 5746/2015г. на СГС, ТО, VI-17с. молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 45890 лв., ведно със законната лихва от 09.09.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неизпълнение в количествено отношение на договор от 17.01.2012г. и договор от 28.10.2011г. В посочената част въззивното решение на САС е обжалвано от [фирма]. Касационната жалба отговаря на изискванията по чл.283 и чл.284 ГПК. С платежно нареждане от 15.02.2018г. молителят е внесъл обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на присъдената с обжалваното решение на САС сума от 45 890 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 19.02.2018г. от счетоводител при ВКС. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд