Определение № 134 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3630/2019 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4266 от 03.06.2020 г. на „ Ренови – ВГ“ ЕООД и молба вх. № 4853 от 19.06.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение определение № 202 от 04.05.2020 г. по гр. д. № 3360/2019 г. на ВКС, II г.о., в частта за разноските. В молбите са изложени твърдения за прекомерност на присъдените на ответните по касация страни – Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. разноски за адвокатски възнаграждения и се иска те да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на ос нование чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответниците по молбите Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. са депозирали писмен отговор, в който са изразили становище за недопустимост на молбата от 19.06.2020 г. поради просрочие, евентуално за нейната неоснователност и за неоснователност на молбата от 03.06.2020 г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с §13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр.44/2020г.), и от процесуално легитимирани лица, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество те са неоснователни. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1313 от 19.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 884/2018г. на Благоевградския окръжен съд, като всеки от касаторите - “Ренови - ВГ” ЕООД, гр.Самоков и “Профилактика, рехабилитация и отдих”, гр.София е осъден да заплати на ответниците по касация Е. А. Д., К. А. Х., Е. Д. П., К. Д. С. и Г. Д. С. сумата 1500 лв., представляваща сторени от тях разноски за адвокатски възнаграждения. Направените с молбите искания по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатски възнаграждения са своевременни. Ответните страни по касационните жалби са направили искането си за присъждане на разноски за касационното производство и са представили доказателствата за извършването им с отговорите на касационната жалба, преписи от които и от приложенията им не се връчват на касаторите, поради което те не биха могли да направят искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=371147&Type=201" определението, с което са присъдени разноските. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата е 1331, 67 лв., а не 500 лв., както считат молителите. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая реализираната от процесуалния представител на ответниците по касационните жалби защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност и че заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лв. във връзка с всяка от двете жалби, съдържащи различни оплаквания, респ. различни основания за допускане на касационно обжалване, не е прекомерно съобразно тази сложност, поради което не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,