Определение № 2712 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3920/2022 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 260783/12.07.2023 г. на М. Б. М., [населено място], срещу определение № 1957/04.07.2023 г. по в. гр. д № 3920/2022 г. на Върховния касационен съд, II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 779/31.05.2022 г. по гр. д. № 3081/2021 г. на Апелативен съд - София. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като се допусне касационно обжалване на въззивно решение № 779/31.05.2022 г. по гр. д. № 3081/2021 г. на Апелативен съд - София. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната по следните съображения: Определенията на касационния съд, постановени на основание чл. 288 ГПК, са необжалваеми, тъй като не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. В действащия процесуален закон е регламентиран факултативен касационен контрол, при който касационното производство протича в две фази – по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба. В зависимост от развитието на касационното производство в една или в две фази, чл. 296, т. 3 ГПК предвижда влизане в сила на въззивното решение - когато касационната жалба не е била допусната до разглеждане или когато е постановено решение, с което тя не е уважена. След като въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което в случая не е допуснато касационно обжалване, то е приключил инстанционният ред за разглеждане на спора. Ето защо подадената частна жалба е процесуално недопустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение