Определение № 12833 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от областен управител на област София срещу определение № 15696/29.08.2024 г. постановено по адм. дело № 2746/2024 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без уважение молбата му с искане за изменение на решение № 2766/25.04.2024 г. постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение и претендира отмяната му. Ответникът – Р. Г. М., оспорва частната жалба и иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е приключило с акт на съда, с който по жалба на Р. Г. М. е отменен мълчалив отказ на Областния управител на Област София да извърши административна услуга по заявление за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд е присъдил в полза на жалбоподателя сторените разноски в общ размер на 1010 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Областният управител е подадена „частна жалба“ срещу така постановеното решение, с възражения единствено от отношение на разноските. Същата е приета за молба на основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. С атакуваното пред настоящата инстанция определение АССГ е приел, че така заплатеният размер на възнаграждение по сключен с адв. Динева договор за правна помощ отговаря на определения минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Съдът е обсъдил, че бездействието чрез мълчание на администрацията е довело до необходимост от съдебно оспорване, по което са заплатени и разноските. Не е налице обективно поведение на ответника, което да води до извод за безвиновното му поведение. Така мотивиран съдът е оставил без уважение молбата на областния управител за изменение на решение № 2766/25.04.2024 г. постановено по адм. дело № 2746/2024 г. на Административен съд София - град, в частта за разноските. Обжалваното определение е правилно. Необосновано твърдението на частния жалбоподател, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство. То не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. Съгласно указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Настоящата инстанция намира за необходимо посочи и, че в практиката на СЕС е отбелязано, че в правомощията на националния съд е да прави преценка с оглед всички релевантни обстоятелства и икономическия и правен контекст, дали разглежданото споразумение /в случая Наредбата/ има за цел ограничаване на конкуренцията и че “…не всяко споразумение между предприятия или решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на предприятията, страни по това споразумение или обвързани от спазването на това решение, попада непременно в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС…“, когато са обосновани от преследването на една или повече легитимни цели от общ интерес. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 1000лв. отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Насрещната страна при желае за намаляване на адвокатското възнаграждение, е следвало обосновано да посочи мотивите си по фактическата и правна сложност на делото, доколкото това не е част от служебно изследваните от съда въпроси. Налице е безпротиворечивата практика на административните съдилища по въпроса, който е разглеждан в делото е позволявала на ответника да съобрази процесуалното си поведение в хода на административното производство. Областният управител с бездействието си обаче, е станал повод за завеждане на делото, поради което не може да се възложи в тежест на страната невъзстановяването на разноските, които тя е направила в защита на своя легитимен интерес. Същите не са необосновано високи, а са съизмерими с предвидените в Наредбата. С оглед изложеното съдът правилно е възприел сумата за разумно заплатена от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Предвид което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение