Определение № 2416 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М., Е. – В. В. М. и П. В. М. срещу определение № 43124 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10941/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 213а, ал. 1, изр второ, във вр. с чл. 231 и чл. 236 АПК е върнал частните жалби на В. Б. М., Е. – В. В. М. и П. В. М. срещу определение № 10639 от 27.03.2025г., постановено по адм. дело № 10941/2024г. на АССГ. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са изпълнени задълженията за внасяне на дължима държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК във вр. с чл. 236 АПК, към жалбата се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В случая държавна такса се дължи и не е внесена при подаване на частната жалба. При констатирано несъответствие с посочените законови изисквания, с определение от 30.10.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадените жалби срещу определение № 10639 от 27.03.2025г. и е предоставил допълнителен 7-дневен срок от влизане в сила на определението да представят доказателства за внасяне на дължимата държавна такса от всеки от тях поотделно. Определението е оставено в сила с определение №13019 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11901/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателите не са изпълнили в срок задължението си за внасяне на дължимата се държавна такса. Частната жалба, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в чл. 212, ал. 1 АПК, а приложенията към нея са изброени в чл. 213 АПК. Частната жалба в случая не отговаря на законовите изисквания и правилно е оставена без движение, като са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, съгласно изискването на чл. 213а, ал. 1 АПК, при посочване на последиците от неотстраняването им. Нередовностите не са отстранени в срок, при което административния съд правилно е приложил закона, като е върнал жалбите. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение