Определение № 14 от 06.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 187/2013 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на съдия от Великопредславския районен съд, който с разпореждане от 16.01.2013 година е прекратил съдебното производство по н о х д № 21/2013 година, по описа на същия съд и изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. В съобразителната част на разпореждането, е констатирано, че много от свидетелите по делото, а именно пет от общо седем са с адрес за призоваване в района на друг еднакъв по степен съд, а именно – Пловдивския районен съд. Настоящия състав при проверката по делото установи, че посоченото в разпореждането на сезиращия съд, кореспондира с данните по делото. Чл. 41 ал. 1, т. 1-3 от НПК допуска изключения от принципа за местната подсъдност по чл. 36 ал. 1 от НПК – делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Едното изключение е, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. В случая, това изискване на процесуалната норма е налице и няма пречка делото да се изпрати за разглеждане в съдебния район където живеят повечето свидетели и пострадали от престъплението, а именно Пловдивският районен съд. Смяната на подсъдността в случая може да допринесе за по - голяма бързина и ефективност на процеса. Поради изложеното и на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение