Определение № 693 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7157/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК. П. Д. Д. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 6151/02.07.2014 г. срещу определение № 294/22.05.2014 г. на Върховен касационен съд, I –во г.о. по ч.гр.д. № 2270/2014 г.. С посоченото определение е потвърдено определение № 5/03.02.2014г. на Върховен касационен съд, III-то г.о. по гр.д. №7383/2013 г. за оставяне без разглеждане на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение № 401/10.10.2012г. на Върховен касационен съд, IV –то г.о. по гр. д. № 725/2012 г.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение противоречи на закона. Насрещната страна ТС „АС Стройинженеринг”-О. не изразява становище в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде отставена без разглеждане. Определенията са категория съдебни актове, с които по принцип съдът се произнася когато дава разрешение на процесуални въпроси. Не всички определения подлежат на обжалване, а само определенията по определен кръг процесуални въпроси, чието естество ги характеризира като преграждащи (чл.274, ал. 1, т.1 ГПК), както и тези определения, които изрично са посочени от закона като обжалваеми (чл.274, ал. 1, т.2ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК определенията, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото, както и тези, за които законът изрично е посочил, че подлежат на контрол с частна жалба, когато са постановени от Върховен касационен съд подлежат на еднократно обжалване пред друг състав на същия съд. С определение № 294/22.05.2014г., което се обжалва в настоящето производство, състав на Върховен касационен съд, I –во г.о. е потвърдил определение № 5/03.02.2014г. на друг състав на Върховен касационен съд, III-то г.о., с което подадена от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Следователно обжалваното сега определение не попада в хипотезите обхванати от чл. 274, ал.2, изр.2-ро ГПК. Това е така, тъй като от една страна постановилият го състав на ВКС е действал като въззивна инстанция, разгледала по същество предмета на частна жалба вх. № 1005751/07.02.2014г., който е свързан с процесуалния въпрос за допустимостта на молбата за отмяна, а от друга страна законът не е предвидил с нарочна разпоредба, че то подлежи на обжалване. С постановяването на определение № 294/22.05.2014г. на Върховен касационен съд, I –во г.о. по ч.гр.д. №2270/2014г.. е изчерпан реда за инстанционен контрол и защита на жалбоподателя срещу преграждащото като прекратително определение № 5/03.02.2014г. на Върховен касационен съд, III-то г.о. по гр.д. №7383/2013г.. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,