Определение № 7927 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 3394 от 12.04.2024 г., постановено по адм. д. № 617/2024 г., Административен съд – Пловдив, ІV-ти тричленен състав, е оставил без разглеждане жалбата на П. Т. З. от гр. Димитровград срещу точка IX, подточка 1.1. за възрастни – 3,00 лева, 1.2 и 1.3 от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община Асеновград и е прекратил производството по делото. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П. Т. З., чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, в която се твърди, че определението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съответни доводи в подкрепа на жалбата. Отправя се искане Върховният административен съд да отмени обжалваното определение. Претендират се разноски. Ответният по частната жалба Общински съвет – гр. Асеновград, представляван от председателя си, чрез упълномощения адв. Т. Кумчев, в писмено възражение излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на П. З. срещу точка IX, подточка 1.1. за възрастни – 3,00 лв., 1.2 и 1.3 от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община Асеновград и е прекратил производството по делото с мотиви, че за да е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт, за жалбоподателя трябва да съществува пряк личен и непосредствен правен интерес от оспорване на посочените разпоредби на наредбата. Определението на Административен съд – Пловдив е неправилно, като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. В частната жалба се прави оплакване, че неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. От данните по делото е видно, че жалбоподателят оспорва точка IX, подточка 1.1. за възрастни – 3,00 лв., 1.2 и 1.3 от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община Асеновград. В жалбата са наведени доводи, че въпросните разпоредби са нищожни, тъй като издателят на акта няма компетентност да издава същия предвид нормата на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, която се явява специална по отношение на нормата на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. След като с въпросните разпоредби са определени цени за билет за вход за обекти, които са публична общинска собственост и могат да бъдат посещавани от всеки по всяко удобно за него време, следва да бъде прието, че за жалбоподателя съществува правен интерес от тяхното оспорване. Като е приел друго и е оставил жалбата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно определение, което при условията на чл. 222, ал. 2, т.1 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на претенцията на частния жалбоподател за разноски, такива в настоящото производство не се дължат на самостоятелно основание, тъй като с него не се решава спорът по делото по същество, нито се прекратява производството по оспорване на административен акт, а единствено се разрешава спорът относно допустимостта на подадената жалба. Такива следва да се присъдят със съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,