Определение № 7322 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 843/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Вимакс клима груп“ ООД, чрез адв. П. Петров, против определение № 30853/19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1868/2023 г. по описа на Административен съд- София град, с което е върната като недопустима исковата молба на дружеството за присъждане на обезщетение от два иска – за сумата от 338 500,40 лв. и за сумата от 71 203,11 лв., подадена против Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез адв. И. Големанова, с писмено становище оспорва Частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. По делото е подадена и частна жалба от Държавен фонд „Земеделие“, чрез адв. И. Големанова, против определение № 35209/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1868/2023 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отказано допълването на определение № 30853/19.09.2025 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и присъждане на претендираните разноски. „Вимакс клима груп“ ООД е подало писмен отговор по частната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, с който оспорва същата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частните жалби, намира, че същите са процесуално допустими като подадени от страни, за които оспорените съдебни актове са неблагоприятни, и в предвидения за това срок. Разгледани по същество, частната жалба на „Вимакс клима груп“ ООД е неоснователна, а частната жалба, подадена от Държавен фонд „Земеделие“ – неоснователна. По отношение на частната жалба на „Вимакс клима груп“ ООД: Производството пред Административен съд – София-град първоначално е образувано по предявена от „Вимакс клима груп“ ООД, със седалище в с. Ягодово, обл. Пловдив, искова молба против Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която са предявени два осъдителни иска както следва: 1. частичен осъдителен иск за сумата от 1 500 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди - пропуснати ползи, възлизащи в пълен размер на 338 500,40 лв. (размерът на безвъзмездната финансова помощ, която дружеството би получило), възникнали вследствие неизпълнение на договорни задължения на ответника, при което за „Вимакс клима груп“ ООД е станало невъзможно да изпълни задълженията си по административен договор и това го е лишило от получаване на установената в същия безвъзмездна финансова помощ; 2. частичен осъдителен иск за сумата от 1 500 лв. за поправяне на нанесените със същото противоправно поведение имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се в разликата между цената на отделните пера по инвестицията, която би била платена, ако проектът е бил реализиран, и цената на същите тези пера, при която се реализира понастоящем (в първия възможен момент след прекратяване на правонарушението), която претенция в пълен размер възлиза на 71 203,11 лв. С протоколно определение от 04.07.2024 г. по молба на „Вимакс клима груп“ ООД административният съд е допуснал увеличаване на цената на исковете – по т. 1 от частичен осъдителен иск за сумата от 1 500 лв., искът е предявен в пълен размер от 338 500,40 лв.; по т. 2 от частичен осъдителен иск за сумата от 1 500 лв., искът е предявен в пълен размер от 71 203,11 лв. От фактическа страна по делото е установено, че на 15.04.2021 г. между ДФ "Земеделие" и "Вимакс клима груп" ООД като бенефициент е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, във връзка с инвестиция на бенефициента, за обект: "Изграждане и оборудване на сервизна база за отоплителна, климатична и битова техника" в с. Ягодово, общ .Родопи. В същия страните са се споразумели реалното изпълнение на одобрения проект да бъде не по-късно от 15.04.2022 г., като в същия срок бенефициентът следва да представи доказателства за реалното започване на инвестицията. Срокът за реалното започване на инвестицията бил удължен до 15.07.2022 г. „Вимакс клима груп“ ООД посочило, че периодът на изчакване на реакция от ДФ "Земеделие" бил прекалено дълъг, поради което според дружеството причините за незапочналото изпълнение на сключения договор се състояли именно в противоправно поведение на ДФ "Земеделие", изразяващо се в системно бездействие и нарушаване на законоустановени и договорени срокове, в резултат на което ищецът бил изправен пред обективна невъзможност да изпълни подлежащия на финансиране проект. С Решение № 16/06/4/1/00113/04/01/19.10.2022 г. ДФ "Земеделие" едностранно прекратил административния договор и отказвал изцяло одобрената безвъзмездна финансова помощ. Установено е, че „Вимакс клима груп“ ООД не е обжалвало горепосоченото решение за отказ от финансиране. След прекратяване на административният договор, „Вимакс клима груп“ ООД предприело действия по реализиране на проекта с оглед изтичане на разрешението за строеж. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че така подадената искова молба е недопустима на две отделни основания. Първото основание е, че в процесния случай вредите се претендират от сключен между „Вимакс клима груп“ ООД и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция административен договор № BG06RDNP001-6.003-0265-С01/15.04.2021 г., с който страните са се споразумели дружеството в качеството му на бенефициент да получи безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, във връзка с инвестиция на бенефициента, за обект: "Изграждане и оборудване на сервизна база за отоплителна, климатична и битова техника" в с. Ягодово, общ. Родопи. Посочено е, че според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 19а АПК административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключван по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в специален закон. С оглед на посоченото първоинстанционният съд приел, че в АПК не се съдържа уредба на съдебни производства във връзка с претендирани вреди от административен договор. Посочено е, че в чл. 128 АПК изчерпателно са посочени видовете дела, подведомствени на административните съдилища, и там не са включени производства, образувани по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни договори. Поради това, административният съд приел, че с оглед на предявения от „Вимакс клима груп“ ООД иск, претенцията му за ангажиране на договорна отговорност следва да бъде разгледана по общият исков ред по ГПК. Второто основание, на което административният съд се е позовал за недопустимост на иска, е, че иск може да се предяви след отмяната на административния акт, а в процесния случай безспорно е доказано, че „Вимакс клима груп“ ООД не е обжалвало Решение № 16/06/4/1/00113/04/01/19.10.2022 г., с което ДФ "Земеделие" едностранно е прекратил административния договор и е отказал изцяло одобрената безвъзмездна финансова помощ. Посочено е, че процесуалното бездействие на страната не може да бъде основание за допустимост на иска по чл.1 ЗОДОВ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност или при установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностни лица на органа при изпълнение на административната му дейност. Следователно, искът за обезщетение би бил допустим: а) когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен - чл. 204, ал. 1 АПК; б) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт - чл. 204, ал. 3 АПК и в) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4. В случая се претендира обезщетение за вреди на две основания - от сключен между „Вимакс клима груп“ ООД и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция административен договор № BG06RDNP001-6.003-0265-С01/15.04.2021 г., с който страните са се споразумели дружеството в качеството му на бенефициент да получи безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, във връзка с инвестиция на бенефициента, за обект: "Изграждане и оборудване на сервизна база за отоплителна, климатична и битова техника" в с. Ягодово, общ. Родопи, и от Решение № 16/06/4/1/00113/04/01/19.10.2022 г., с което ДФ "Земеделие" едностранно е прекратил административния договор и е отказал изцяло одобрената безвъзмездна финансова помощ. Правилно административният съд е приел, че в АПК не се съдържа уредба на съдебни производства във връзка с претендирани вреди от административен договор. По определението на чл. 19а АПК административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който се сключва, когато това е предвидено в специален закон. Договорът урежда правата и задълженията на всяка от договарящите страни по учреденото между тях правоотношение в определена правно регламентирана сфера на обществените отношения. При наличието на административен договор, сключен между административен орган и граждани или организации, страните съобразяват поведението си освен със закона, и с правата и задълженията, които произтичат от договора. Според определението в §1,т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.), административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Споровете по сключени между бенефициента и ръководителя на управляващия орган административни договори се решават съобразно неговите клаузи и приложимите за съответния програмен период нормативни разпоредби от правото на Европейския съюз и от националното материално право. Съгласно чл. 19ж АПК компетентен да се произнесе по споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори е административният съд. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени споровете, свързани с изпълнението на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Споровете, чийто предмет са валидността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори, се разглеждат по реда на дял трети "Производства пред съд" от Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че страните могат да защитят своите права и законни интереси посредством уредените в този дял съдебни производства. Съгласно чл. 268, т.4 АПК административните договори съставляват изпълнителни основания и могат да бъдат приведени в изпълнение по съответния процесуален ред. При отношения, произтичащи от административен договор, няма място за предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяването на вреди от незаконна административна дейност. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна, извъндоговорна отговорност, която се характеризира с отсъствието на правна връзка между държавата и общините и засегнатите от административна дейност лица. Такава предварително установена връзка между страните обаче съществува в случаите, в които са сключени административни договори. Правилно административният съд е посочил, че в чл. 128 АПК изчерпателно са посочени видовете дела, подведомствени на административните съдилища, и там не са включени производства, образувани по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни договори, поради и което претенцията на „Вимакс клима груп“ ООД за ангажиране на договорна отговорност следва да бъде разгледана по общият исков ред по ГПК. Настоящият състав споделя и второто основание за недопустимост на иска, подаден от „Вимакс клима груп“ ООД против ДФ „Земеделие“. По делото безспорно е доказано, че дружеството не е обжалвало Решение № 16/06/4/1/00113/04/01/19.10.2022 г., с което ДФ "Земеделие" едностранно е прекратил административния договор и е отказал изцяло одобрената безвъзмездна финансова помощ. В процесния случай не е налице основната предпоставка за допустимост по смисъла на чл. 203 във вр. чл. 204, ал. 4 АПК – незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред. Поради това обосновано административният съд е приел, че искът е недопустим и на осн. чл. 204 АПК. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК. Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено изискване за допустимост на иска, който може да се предяви след отмяната на административния акт. След като не е налице отменен по съответния ред административен акт, искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е недопустим. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По тези съображения Административен съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба на Държавен фонд „Земеделие“: С молба от 26.09.2025 г. Държавен фонд „Земеделие“ поискал от АССГ допълване на определение № 30853/19.09.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските. Административният съд оставил без уважение молбата като посочил, че в процесния случай не е налице отказ или оттегляне на иска, а производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, поради което не е налице предвидената в закона хипотеза за присъждане на разноски. Определението е неправилно. Настоящият състав не споделя становището на съда за недължимост на сторените от ответника по иска разноски поради недопустимост на исковата молба. Действително, в закона няма изрична норма, посочваща дължимост на разноските при недопустима искова молба, но това не значи, че такива не се дължат. Правната логика изисква да бъдат заплатени разноските, направени в производството пред съда на страната, в чиято полза е постановения съдебен акт, от страната за която оспорването е приключило неблагоприятно. Правото на разноски съставлява субективно право на страната, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат. При това положение, ищецът дължи разноски на ответника на иска поради това, че е сезирал съда с недопустима искова молба. Настоящият състав обаче намира за основателно стореното в откритото съдебно заседание по делото на АССГ, проведено на 19.06.2025 г., възражение за прекомерност на заплатения от страна на Държавен фонд „Земеделие“ адвокатски хонорар, с оглед на което приема молбата за допълване за частично основателна. Разноските са заявени в размер на: 29 085,91 лева за адвокатско възнаграждение – т.е. 14 871,39 евро; 500 лева за заплатен депозит за вещо лице – т.е. 255,65 евро; 131,40 лева за заплатен допълнителен депозит за вещо лице – т.е. 67,18 евро. Заявеният иск е за сума в общ размер на 409 703,51 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. – т.е. 21 038,14 лева, равностойни на 10 756,63 евро. При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено и тълкуването на СЕС направено с решение по дело С-438/22. Според него Наредба № 1/09.07.2004 г., нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство и да присъди разноски, сторени по делото за адвокатско възнаграждение по вътрешното убеждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да бъде обвързан да съобразява решението си с разпоредбите не Наредба № 1/09.07.2004 г. Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно, договорените размери на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки така посочените критерии при преценката относно направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение настоящият състав намира, че в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство в размер на 6000 евро. Следва да се вземе предвид, че по делото на АССГ са се провели 7 открити съдебни заседания, а съгласно чл. 7, ал. 9 от посочената Наредба при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Следователно към определения спрямо материалния интерес по делото адвокатски хонорар от 6000 евро, следва да се прибави и сумата от 1250 лева – т.е. 639,11 евро. Така в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да се присъди сума в общ размер на 6961,94 евро (6000 евро + 639,11 евро + 255,65 евро + 67,18 евро). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,