Определение № 5820 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 10277/13.08.2025 г. на ищцата по делото А. В. П. и на Ц. Р. М., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. М. Д. срещу определение № 1116/22.07.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 299/2025 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба с вх. № 8835/09.07.2025 г. на жалбоподателите за „приемане на частна жалба“ и за „удължаване на срок“. При извършената служебна проверка съдът намира, че производството по частната жалба с вх. № 10277/13.08.2025 г. е неподсъдно на Върховния касационен съд (ВКС). Подадената от жалбоподателите молба с вх. № 8835/09.07.2025 г. е такава по чл. 65, във вр. с чл. 64, ал. 2 и 3, изр. 1 от ГПК – за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на постановеното по същото частно възз. гр. дело № 299/2025 г. на ВтОС, разпореждане № 743/19.06.2025 г., с което е върната частната жалба с вх. № 6415/19.05.2025 г., подадена от жалбоподателите срещу определение № 596/23.04.2025 г., постановено също по частно възз. гр. дело № 299/2025 г. на ВтОС, с което са оставени без разглеждане частните жалби на двамата жалбоподатели срещу определение № 143/24.01.2025 г., постановено по гр. дело № 1812/2023 г. на Горнооряховския районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ГПК, когато определенията по ал. 1 на чл. 274 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. В случая, в качеството си на въззивна инстанция ВтОС е постановил обжалваното определение № 1116/22.07.2025 г., с което е преградено развитието на инициираното от жалбоподателите с молбата им с вх. № 8835/09.07.2025 г., производство по раздел II на гл. VII от ГПК – за възстановяване на пропуснатия процесуален срок. Следователно, подадената от жалбоподателите частната жалба с вх. № 10277/13.08.2025 г. срещу определение № 1116/22.07.2025 г. на ВтОС, е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК и компетентен да я разгледа е съответният апелативен съд, в случая – Великотърновският апелативен съд (ВтАС). Разпоредбите относно подсъдността са императивни, поради което неправилните указания на ВтОС, че постановеното от него определение № 1116/22.07.2025 г. (както и постановеното по същото частно възз. гр. дело № 299/2025 г., определение № 596/23.04.2025 г., също с преграждащ характер) подлежи на обжалване пред ВКС, не могат да променят установената с разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ГПК функционална подсъдност. В заключение, съгласно чл. 118 от ГПК, образуваното пред ВКС частно гр. производство следва да се прекрати и делото следва да се изпрати по компетентност на ВтАС за разглеждане на частната жалба с вх. № 10277/13.08.2025 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение