Определение № 346 от 22.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1405/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 1340 /19.04.2016г. по т.д. №1786/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото, поради заличаване на страната – търговец [фирма] /н/ от Търговския регистър. На САС е присъдена сумата от 865, 90 лв. държавна такса, дължима за инициираното въззивно производство от [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че правилно въззивният съд е прекратил производството по делото, като е уважил доводите му за недопустимост на образуваното пред апелативния съд производство, след вписване заличаване на несъстоятелния длъжник [фирма] в Търговския регистър. Счита обаче за неправилен отказът на апелативната инстанция да се произнесе по направеното във въззивната жалба искане за обезсилване на първоинстанционно решение. Моли за обезсилване на решение № 82/12.01.2016 г. по т.д. № 615/2013 г. на СГС и отмяна на обжалваното определение в частта за разноските. Ответните страни по делото не изразяват становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Становището на настоящият състав на ВКС, ТК по частната жалба е следното: Определението, с което е прекратено производството по делото, образувано пред САС, е влязло в сила, поради това, че не е обжалвано. С депозираната частната жалба се иска изменение на въззивното определение в частта за разноските и произнасяне по искането за обезсилване на първоинстанционното решение. Съгласно сега действащия съдопроизводствен ред не съществува процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските, когато не е обжалван самия акт. В очертаната хипотеза, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, произнасянето на съда по отговорността за разноските подлежи на изменение и допълнение от същата съдебна инстанция, която е постановила акта. Ето защо делото следва да се изпрати по компетентност на Апелативен съд – София за разглеждане на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената по сметка на САС ДТ. В мотивите на определението за прекратяване на производството по делото, САС се е произнесъл по въззивната жалба по искането на жалбоподателя за обезсилване на първоинстанционното решение, но то не е отразено в диспозитива на определението. Този пропуск на съда ще следва да бъде отстранен в производство по чл.247 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, Іт.о.