Определение № 3894 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2870/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК. С определение № 325 от 24.04.2026 г. по в. гр. д. № 755/2025 г. на Габровския окръжен съд е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, озаглавена частна касационна жалба, на А. В. Ш. за изменение на решение № 32 от 23.02.2026 г. по в. гр. д. № 755/2025 г. на ОС-Габрово в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че по жалба на А. В. Ш. е потвърдил първоинстанционното решение, като е присъдил на ответника А. В. М. сторените разноски за въззивното производство в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Прието е, че това възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът чрез своя пълномощник е подал отговор на въззивната жалба, пълномощникът се е явил в откритото съдебно заседание и е поддържал отговора, като е изразил и становище по доказателствените искания на въззивницата. Предвид материалния интерес по делото – 123 928 лв., възнаграждението на процесуалния представител на ответника от 2000 лв. не надвишава предвиденото в Наредба № 1/2004 г., действала към момента на сключване на договора. Частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е подадена от А. Ш.. Жалбоподателката поддържа, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство е прекомерно и иска то да бъде намалено. Следвало да бъде преценен видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което не са посочени и не са събрани доказателства. Размерът на адвокатското възнаграждение следвало да бъде съобразен с квотата на съсобственост, притежавана от А. М. –/ от имота, съответстваща на 75 734 лв. Към частната жалба е приложено и изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 и 2 ГПК с поставен правен въпрос дали в производството за съдебна делба във фазата на извършването й чрез публична продан разноските за адвокатско възнаграждение се разпределят между съделителите, или същите остават да тежат на страната, която ги е направила, съгласно чл.355 ГПК. Ответникът в производството А. В. М. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд по чл.248 ГПК, постановено във връзка с решение за извършване на делба на недвижим имот, което подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. На първо място следва да се посочи, че производството по частната жалба се развива по реда на чл.274, ал.2, изр. 1, предл. 2, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК и по нея не се преценяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Постоянна е практиката на ВКС, че в делбеното производство, когато е подадена въззивна или касационна жалба, разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на делото по тази жалба. В този смисъл т. 9 на ППВС № 7/1973 г., определение № 627 от 14.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2849/2023 г., I г. о., определение № 4106 от 18.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1805/2024 г., II г. о., определение № 373 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2013 г., определение № 692 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2014 г., III г. о., определение № 5386 от 24.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3497/2024 г., II г. о., определение № 109 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2005/2022 г., II г. о. и др. Обжалваното определение на въззивния съд е съобразено с тази практика на ВКС. Правилна е и преценката на въззивния съд, че в случая заплатеното от А. М. адвокатско възнаграждение за защитата му пред въззивната инстанция не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален интерес. Делото е за делба във фазата на извършването й. Според приетата техническа експертиза делбеният имот е неделим, затова първоинстанционният съд е постановил изнасянето му на публична продан, а въззивният съд е потвърдил това решение. Макар във въззивното производство да е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събрани доказателства, ответникът А. М. е бил защитаван от адвокат, който е подал отговор на въззивната жалба и го е поддържал в съдебно заседание. Във въззивното производство е разискван въпросът дали имотът да бъде изнесен на публична продан, както е приел районният съд и както е поддържал ответникът във въззивното производство А. М., или да бъде разпределен между съделителите по начина, поддържан във въззивната жалба на А. Ш.. Изходът на делбеното производство е от значение за материалните интереси на страните и дори да се приеме за критерий сумата от 75 734 лв. като защитаван интерес на А. М., съобразен с неговата квота в собствеността, а не – 123 928 лв., както е приел въззивният съд, заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.36, ал.3 ЗА. Ето защо обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,