Решение № 3967 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 776/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП – Варна, чрез юриск. Т. Александрова срещу решение № 13119/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 666/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по оспорване от „Мандарин МН“ ООД - гр. Варна е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002 – 2.101 – 2660/10.02.2025 г., издаден от посочения по - горе административен орган, с който на дружеството да установени публични държавни вземания в размер на 3 772,76 лв., представляващи неправомерно получена безвъзмездна помощ по процедура BG16RFOP002 – 2.101 и лихва за периода 09.08.2021 г. – 10.02.2025 г. в размер на 1 585,60 лв. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и сочи всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, без конкретика. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира основанието по чл. 209, т. 3, предл.1 АПК – неправилно прилагане на материалния закон. Излага доводи, че „Мандарин МН“ ООД е изпълнило условията за кандидатстване, одобрени от министъра на икономиката и на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ОПИК 2014 – 2020 г., Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002 – 2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидимични мерки II“, публикувани и достъпни на сайта на НАП. В тази връзка касационният жалбоподател сочи, че е подал формуляр за кандидатстване по схемата за набиране на заявления за посочената подкрепа и е приложил декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), като по т. 3 е посочил, че е “средно предприятие“, както и че дружеството е било одобрено след обработка на заявлението му и със заповед № З – ЦУ – 2657/06.08.2021 г. му е предоставена безвъзмездна финансова помощ от 3 772,76 лв. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП, според която предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своят дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално, свързани пазари. За безспорно доказано се твърди наличието на отношения, като съвместен контрол, притежаване на мнозинство от гласове, а събраните доказателства през периода 2018 г. – 2020 г. над 50 % от капитала на дружеството „Лиа Варна“ ООД, се притежава от физическите лица М. Н. Н. с дял 50 % и Й. М. Н. с дял 17 %, които са свързани лица – майка и син. Посочено е също, че лицето М. Н. има дялово участие и във всяко едно от посочените по – горе дружества, вкл. и в „Мандарин – МН“ ООД, а дялово участие в „МН Блек Сий“ ООД и „Мандарин МН“ ООД има баща му Н. Н.. В касационната жалба се съдържа оплакване, че в обжалваното решение е прието, че съответен пазар за настоящия случай е територията на гр. Варна и в тази връзка цитира §1 ,т. 15, б. „а“ и „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) относно дефинирането на „продуктов пазар“ и „географски пазар“, както и че в случая се касае за предмет на дейност, която не следва да се ограничава на територията на гр. Варна, а с оглед продуктовия и географския пазар следва да е на територията на Република България. Изложени са доводи, че в своята същност територията на съответния пазар е област, в която се осъществява конкуренцията между предприятията по отношение на дадени продукти или услуги, а оперирането на същия съответен пазар, се отнася до предприятия, които са конкурентни по отношение на определени продукти или услуги. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се потвърди издадения на касационния жалбоподател АУПДВ, посочен в същата жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба „Мандарин МН“ ООД – гр. Варна в депозиран по делото писмен отговор от управителя М. Н. и в съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Амуджиева, се оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна касационната прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспореният от „Мандарин МН“ ООД АУПДВ, с който на дружеството са установени публични държавни вземания в размер на 3 772,76 лв., представляващи неправомерно получена безвъзмездна помощ по процедура BG16RFOP002 – 2.101 и лихва за периода 09.08.2021 г. – 10.02.2025 г. в размер на 1 585,60 лв., първоинстанционният съд е приел, че в съдържанието на акта, а и на потвърдителното решение на горестоящия орган липсват каквито и да било мотиви, които да обосноват оперирането на жалбоподателя, от една страна, и на „Лиа Варна“ ООД, „МН – Блек Сий“ ООД, „Нестор – Мартини“ ООД и „Масса 88 ЕООД, от друга, на един и същи съответен пазар по смисъла на легалните дефиниции на § 1, т. 7 от Закона за малки и средни предприятия (ЗМСП) във връзка с §1 ,т. 5 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) (от., бр. 102/28.11.2008 г.), респ. §1, т. 15 от ДР на ЗЗК (обн. ДВ, бр. 102/28.11.2008 г.). Според съда мотивите на органа по този основен за казуса въпрос се свеждат до довода, че „при проверка в програмните продукти на НАП е установено, че „Мандарин – МН“ ООД е имало обект – щанд „Piazza Moretti", в който се е извършвала дейност по ресторантьорство през 2019 г. и 2020 г. Това твърдение съдът е приел, че по никакъв начин не е обвързано с анализ на изискуемите признаци на понятието „същият съответен пазар“ – географски и продуктов, респ. не е подкрепено с никакви доказателства по преписката, обосноваващи извод, че признаците на общ географски пазар са налице по отношение на дружеството – жалбоподател и останалите дружества. Затова и съдът е приел ,че оспореният административен акт е лишен от съществени за преценката на неговата законосъобразност фактически правни мотиви, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът се е позовал в решението си и на решение по дело С – 110/13 (HaTeFo) на Съда на Европейския съюз (СЕС), според което при тълкуване на чл.3, § 3, четвърта алинея от Препоръка 2003/361 (възпроизведена в Приложение 1 от Регламент (ЕО) № 651/2014), аналогична на чл. 4, ал. 8 ЗМСП във връзка с определението на микро-, малки и средни предприятия, като те може да се считат свързани, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически следва, че те съставляват едно – единствено икономическо образувание, посредством физическо лице и група от действащи съвместно физически лица, дори и те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в чл.3, § 3, първа алинея от посоченото приложение. Съдът е приел и, че АУПДВ е издаден и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност, тези по АПК, довели до нарушение на материалния закон – чл. 146, т. 3 и 4 АПК и до неговата отмяна. Според съда спорен по делото е въпросът: Дали дружеството – жалбоподател е оперирало на същия съответен пазар, като останалите четири дружества, респ. – дали като свързано с тях по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМСП надхвърля показателите за малко или средно предприятие, т.е. неправомерно е получило средства по смисъла на чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г? Посочено е в съдебния акт, че тезата на административния орган за наличието на неправомерно получени средства е обоснована със статута на дружеството – жалбоподател, несъответстващ на изискванията на цитирания чл. 26б ЗМДВИП, а именно: „Мандарин – МП“ ООД не е микро, малко или средно предприятие, а свързаността с останалите дружества е приета от приходната администрация въз основа на „проверка в програмните продукти на НАП“, от която е установено, че чрез две фискални устройства (ФУ) № № DT744465 и № DT744710 „Мандарин - МН“ ООД е оперирало на територията на гр. Варна чрез щанда „Piazza Moretti“ в периода 2019 – 2020 г. и затова е прието в акта, че е налице опериране на един и същи географски и продуктов пазар с останалите дружества - „Лиа Варна“ ООД, „МН – Блек Сий“ ООД, „Нестор – Мартини“ ООД и „Масса 88 ЕООД, които оперират също на територията на гр. Варна. Въз основа на така установеното съдът е приел, че този извод на приходната администрация е направен при неизяснени в хода на административното производство факти и обстоятелства и при липса на приобщени надлежни доказателства в подкрепа на същия извод – нарушение по чл. 35 АПК. Съдът е посочил, че опериране на дружеството – жалбоподател на територията на гр. Варна в релевантния за казуса период 2019 – 2020 г. не е установено от ответника по категоричен начин и в хода на съдебното обжалване, въпреки многократно дадената му възможност и служебните усилия на съда в тази насока. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че въпросната справка в програмния продукт на НАП е била неправилно разчетена от проверяващите приходни органи, като ключовият за материалноправната законосъобразност на акта извод за наличие на един и същи географски пазар между жалбоподателя и останалите четири дружества, съдът е приел за недоказан от представените в хода на съдебното обжалване справки за отчетени обороти и за регистрация на посочените две фискални устройства и сервизното им обслужване и поддръжка. В тази връзка е посочено в съдебното решение, че от доказателствата по делото е установено, че и двете устройства са били регистрирани на дружеството – жалбоподател на 15.03.2019 г., като в периода до 03.08.2023 г. липсват данни и отразявания въпросните касови апарати да са били регистрирани на щанд „Piazza Moretti“ в гр. Варна, както и че именно на 03.08.2023 г. „Мандарин – МН“ ООД е сменило обекта на регистрираното му фискално устройство DT744710 на посочения щанд. Това според съда не се опровергава и от представените от ответника справки за регистрирани на дружеството – жалбоподател фискални устройства DT744465 и DT744710, тъй като срещу номерата им съответства името на търговския обект, щанд „Piazza Moretti“, а в последваща колона е посочена дата на регистрация/въвеждане в експлоатация – 17.03.2019 г., която дата съдът е приел като дата на първоначално въвеждане в експлоатация и регистриране на съответния касов апарат, което съответства на информацията от „Датекс“ ЕООД в търговския обект на посочения щанд. Изводът, направен в решението е, че щом като „Мандарин – МН“ ООД от една страна и „Лиа Варна“ ООД, „МН – Блек Сий“ ООД, „Нестор – Мартини“ ООД и „Масса 88 ЕООД – от друга, не са свързани предприятия в хипотезата на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 ЗМСП, поради което неправилно на основание чл. 4г, ал. 6 ЗМСП данните им за средносписъчен брой на персонала, за годишен оборот и за стойност на активите, са консолидирани за целите на изследването дали кандидатът покрива критериите за получаване на безвъзмездна финансова помощ. За неправилен в този смисъл съдът е приел в оспорения акт фактическия извод за статут на дружеството като „голямо предприятие“, което води до извод за незаконосъобразност на правния извод за неправомерно получена помощ по чл. 26б ЗМДВИП. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът по делото е за приложението на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 и 8 ЗМСП. За свързаност на две или повече предприятия, какъвто е и процесния случай фактическият състав на чл. 4, ал. 8 ЗМСП включва: 1. Предприятията да осъществяват помежду си някое от отношенията по ал. 5 на същата разпоредба; 2. Отношенията да се осъществяват чрез едно или повече физически лица, които действат съвместно и 3. Предприятията да извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. Установено е по делото, че М. Н. има дялово участие, както в „Мандарин – МН“ ООД, така и в останалите дружества, посочени по – горе. Макар като участие в тези дружества да има управителят на ответника по касация М. Н., а дялови участия има майка му в „Лиа Варна“ООД и баща му в Н. Н. в „МН Блек Сий“ ООД и „Мандарин МН“ ООД. Установено е по делото, че в заявлението на „Мандарин – МН“ ООД за получаване на процесната безвъзмездна финансова помощ е декларирано, че е „средно предприятие“. Правилно в обжалваното решение са изследвани отношенията между „Манадрин – МН“ ООД и останалите дружества и въз основа на относимите материалноправни норми на чл. 4, ал. 5 ЗМСП е прието, че освен отношенията между физическите лица в посочените дружества, предприятията следва да извършват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари (съседни). За понятието „съответен пазар“ правилно решаващият съд се е позовал на §, т. 15 от ДР на ЗЗК, който се състои от „продуктов пазар“ по отношение на включените в него стоки и услуги, които могат да се приемат за взаимозаменяеми относно характеристиките, предназначението цените и „географски пазар“ включва определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги, в която конкурентните условия, еднакви и се различават от тези в съседни райони. Посочването на двете части на дефиницията за „съответен пазар“ съобразно цитираната в обжалваното решение Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, която е приета въз основа на чл.44, ал. 3 във връзка с чл. 8, т. 14 ЗЗК, е системно обвързано и се извършва последователно до момента, в който се определи единен и самостоятелен съответен пазар. Относно Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 06.05.2003 г. правилно съдът е приел, че за целите на преценката дали един кандидат за помощта по чл. 26б, ал.1 ЗМДВИПП е малко или средно предприятие и наличието на свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 8 ЗМСП следва да се приложи цитираната Препоръка, която дефинира тези понятия. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че са голословни твърденията на органите по приходите, че касаторът е „голямо предприятие“ и е налице свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМСП. Основателно ответникът по касация поддържа схващането и то е възприето от първостепенния съд, че той не е оперирал на същия съответен пазар, на който са били "Лиа Варна“ ООД, „МН – Блек Сий“ ООД, „Нестор – Мартини“ ООД и „Масса 88 ЕООД. За наличие на двете ФУ е установено по делото, че те през процесните периоди не са били на обекта на „Мандарин – МН“ ООД - щанд „Piazza Moretti“, макар да са регистрирани и въведени в експлоатация на 17.03.2019 г., т.е. де факто са започнали да се използват на посочения щанд от 03.08.2023 г., което е извън процесните 2019 – 2020 г. В този смисъл неоснователно касационният жалбоподател излага доводи, че ответникът и останалите дружества са работили на един и същи „съответен пазар“, тъй като от приложената по делото справка от програмния продукт на НАП не се установяват за верни твърденията в АУПДВ и потвърждаващото го решение, респ. изложените доводи в касационната жалба. Липсата на адекватна проверка от приходните органи на твърденията на дружеството, получило безвъзмездната финансова помощ е довело до правилния правен резултат в обжалваното решение, че не е доказано твърдението, че е налице свързаност на дружествата съгласно изискванията на чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 ЗМСП, нито че те са оперирали на един и същи „съответен пазар“ (продуктов и географски), а както се посочи по – горе не е доказано, че ответникът е „голямо предприятие“ предвид неправилно посочен от приходните органи средносписъчен състав на персонала, годишният оборот и стойността на активите. Посочването в касационната жалба, че „географският пазар“ като понятие включва цялата територия на България, а не само територията на гр. Варна е неправилно и несъответно на дефиницията на това понятие в ЗЗК. Предметът на дейност на "Мандарин – МН“ ООД е търговия чрез магазин за хранителни стоки в гр. София – супермаркет „Мандарин“ и продажба на стоки и услуги чрез заведение за бързо хранене в гр. София и гр. Св. Влас. Обектът в гр. Варна – щанд „Piazza Moretti“ е започнал работа през 2023 г., а не през проверявания период. От представената в първоинстанционното производство от ответника служебна бележка от директора на дирекция „ИСЕУ“ при ЦУ НА относно двете фискални устройства, не се установява през релевирания период те да са се намирали в обекта в гр. Варна – щанд „Piazza Moretti“, а в последващ период – 2023 г., който не е относим за правния спор. Касаторът е имал ресторант „Марионет“ в гр. София и тези ФУ през 2019 – 2020 г. са се намирали в посочения обект. При установеното, че дейността си дружеството осъществява на определена територия на страната, означава, че географският пазар не е цялата територия, както се сочи в касационната жалба. Въз основа на тези данни и анализите, които са направени в съдебното решение, правилно решаващият съд е приел, че по отношение на дело С – 110/13 (HaTeFo) на СЕС, Регламент (ЕО) № 651/2014 г. на Комисията и Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 06.05.2003 г., както и на относимите материалноправни норми на националното законодателство - ЗМСП и актове на КЗК, съдът е постановил правилно решение, като не е допуснал сочените нарушения, водещи до неговата отмяна. Обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2 ,предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото ответникът по касация чрез адв. Амуджиева не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, въпреки направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение