Определение № 10308 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на З. В. Г. против определение № 28523/ 15.07.2026 г. Иска отмяна на определението неправилно. Съдът не e обсъдил предходна частната жалба вх. № 21599/ 15.07.2026 г. Развива доводи по съществото на спора по адм.д.№ 2786/ 2026 г. по описа на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство по адм. д. № 2786/2026 г. по описа на Административен съд София- град е образувано по жалбата на З. Г. срещу решение №ЛДЖ-25-6/ 18.02.2026 г. на инспектор в ИВСС, приключило с решение по същество № 22523/ 4.06.2026 г. Недоволен от решението жалбоподателят подава касационна жалба, която с разпореждане № 22981/ 08.06.2026 г. на първоинстанционния съд е оставена без движение за приподписване от адвокат или за доказване на юридическа правоспособност на Г.. Недоволен от разпореждането на съда З. Г. подава частна жалба, с която иска отмяна на разпореждането по хода на делото и едновременно с това прави искане за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 12.06.2026 г. съдът указва на жалбоподателя да представи доказателства относно доходите си и имущественото си състояние във връзка с искането за правна помощ, което му е връчено на 18.06.2026 г. З. Г. подава частна жалба вх.№ 21599/19.06.2026 г. срещу така дадените му указания. С определение 28523/ 15.07.2026 г. съдът на основание чл. 213а, ал. 2 вр. с чл. 215, т. 4 и чл. 236 от АПК оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 21599/ 19.06.2026 г. срещу разпореждането от 12.06.2026 г., с което му е указано да представи доказателства за доходи, семейно положение и имуществено състояние, тъй като съдебният акт не прегражда развитието на делото и не е сред изрично посочените актове, които подлежат на обжалване. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Частната жалба, която е оставена без разглеждане, е подадена против съдебен акт по хода на делото, който не попада в нито една от хипотезите на чл. 229 от АПК. На инстанционен съдебен контрол по реда на глава тринадесета от АПК подлежат определения и разпореждания, които преграждат развитието на съдебното производство /с изключение на определенията по чл.213а, ал.7/ или в онези случаи, изрично посочени в закона. Разпореждането, с което съдът дава указания за доказване на факти, относими към искането за правна помощ, не прегражда развитието на делото, нито е акт, който по силата на специална разпоредба да подлежи на обжалване. Поради това като е постановил оспореното определение, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение