Определение № 4584 от 02.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Е. Я. от гр. София, [жк] [адрес], подадена чрез пълномощника му адвокат Т. Цонев, срещу определение № 4817 от 12.02.2025г. по адм. дело № 1391/2025г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. № 1012-21-1370#1 от 16.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-София град и съдебното производство е прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Според подателя съдът не е съобразил, че подадената от него първоначална жалба до директора на ТП на НОИ София град е такава по чл.117, ал.1 т.3 от КСО и обжалваното писмо е индивидуален административен акт по чл.197 от АПК. Оспорва изводите на съда, че писмото има уведомителен характер и че липсва правен интерес от обжалването му. Направено е искане за отмяна на определението, отмяна на процесния индивидуален административен акт и присъждане на разноски. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - основателна. За да остави без разглеждане жалбата на К. Я. и да прекрати производството по нея, първоинстанционният съд е приел, че е недопустима и като подадена срещу акт неподлежащ на оспорване (чл. 159, т. 1 от АПК). Според съда писмо № 1012-21-1370#1 от 16.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-София град има единствено уведомителен характер, няма белезите и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, не засяга непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателя и не поражда за него преки правни последици. Определението е неправилно. От данните по делото се установява, че К. Я. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ-София град с искане да бъдат отменени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01288836 от 26.01.2023г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град. Представил е влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 20221110123928/2022г по описа на Софийски районен съд. В оспореното писмо изх. № 1012-21-1370#1 от 16.12.2024г. Директорът на ТП на НОИ-София град е посочил, че Я. не разполага с процесуална легитимация да обжалва задължителните предписания, тъй като не е бил страна в административното производство по извършване на проверка по разходите на ДОО при осигурителя „БОРО БЪКС 1“ ООД. По съображения от чл.100 АПК е приел, че липсва и правна възможност за възобновяване на административното производство по издаване на предписанията. Правната регламентация на чл.117 от КСО изчерпателно е уредила осъществяване първо на задължително административно обжалване на посочените в отделните алинеи и точки актове, включително тези по ал.1, т.3 – задължителни предписания на контролен орган именно по чл.108, ал.1, т.3 КСО. Следвайки този ред, Я. е депозирал жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-21-01288836 от 26.01.2023г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град. Издаването на мотивиран акт от ръководителя на ТП на НОИ е задължително, съгласно чл.117, ал.3 от КСО, поради което само неоформянето му по правилата на чл.117, ал.5 от КСО не дисквалифицира писмото на Директора на ТП на НОИ – София град като акт, подлежащ на съдебен контрол. Процесното писмо по своята същност и правни последици представлява акт за оставяне без разглеждане на жалбата на К. Я. от горестоящия административен орган по чл.88, ал.1, т.3 от АПК – поради липса на правен интерес. То няма характер на акт по чл.21, ал.5 от АПК, както е посочено в обжалваното определение. Неправилно е прието от съда също така, че то не засяга непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателя и не поражда за него преки правни последици. За Я. безспорно е налице правен интерес да търси проверка за законосъобразност на акта на Ръководителя на ТП на НОИ–София град, тъй като е постановен по повод подадена от него жалба, с която са оспорени задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Освен това жалбата неправилно е разгледана от съда по реда на чл.145 и сл. от АПК вместо по реда на чл.88, ал.3 от АПК. Като е приложил процесуалния ред за оспорване на индивидуални административни актове, административният съд не е обсъдил релевантните за предмета на спора факти относно законосъобразност на преценката на горестоящия административен орган за недопустимост на подадената жалба от К. Я., т.е. на причините съответният Ръководител ТП на НОИ да откаже да разгледа жалбата. С оглед на изложеното определението, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Я. и е прекратил съдебното производство, следва да се отмени. В настоящото касационно производство, в което предмет на проверка е съдебният акт на административния съд, не може да бъде разгледан по същество спорът за законосъобразността на произнасянето на Директора на ТП на НОИ София град, каквото искане е отправено в частната жалба. Делото следва се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на К. Я. по реда на чл.88 от АПК. При този правен резултат разноските за настоящото производство ще се присъдят съобразно изхода на спора след разглеждането му от първоинстанционния съд. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение