Определение № 11576 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2025 г.

Производството по делото е било образувано по частна жалба на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, гр. София, представлявано от А. Тодоров и процесуален представител адвокат Мандиков срещу определение №24352 от 15.07.2025г., постановено по административно дело №7286 по опис за 2025г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено искане на дружеството за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповед №РВТ25-РД48-2 от 26.06.2025 година на кмета на район „Витоша“ – Столична община по чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост. В частната жалба са били изложени мотиви и са се представили писмени доказателства. Върховният административен съд, четвърто отделение е разгледал частната жалба като допустима и е постановил определение №8992 от 30.09.2025г. по настоящето дело. Направена е преценка, че не са изложени никакви доводи, свързани с преценките по чл.166 от Админситративнопроцесуалния кодекс. Поради което е оставено в сила определението на първата инстанция. Постъпило е искане за постановяване на допълнително определение и тълкуване на постановеното определение на настоящата инстанция, от 20.10.2025г. от частния жалбоподател. Искането е неоснователно. Съгласно чл.176 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс само ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, може по свой почин или по искане на страна, както е в настоящи яслучай, да се произнесе с допълнително решение, в случая – определение. Тълкуване се иска при неяснота на изложеното в диспозитивната част от съдебния акт. Настоящето искане на частния жалбоподател, чрез процесуалния представител, не представлява по своята същност такова искане. Изложеното касае съществото на спора, свързано с искане за налагане на мярка – спиране по смисъла на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс. В съдебния си акт настоящия състав се е произнесъл изцяло по правилността на обжалваното определение на първата инстанция и ясно и недвусмислено е посочено дали са налице или не предпоставките по чл.166 от АПК. Поради което искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение