Определение № 74 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от адв. Д. Д. като пълномощник на Б. М. К. и Е. И. К., с искане за изменение на определение № 470/30.10.2020 г. по настоящото гражданско дело № 1262/2020 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбата Н. К. Д. изразява становище за нейната неоснователност. При условията на евентуалност е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради тяхната прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С определение № 470/30.10.2020 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 591, постановено на 17.12.2019 г. по в. гр. д. № 956/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1081 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 2073/2018 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявените от Н. К. Д. срещу ответниците искове за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: семеен хотел „С.“ с разгърната застроена площ от 944,78 кв. м., състоящ се от: сутерен със застроена площ 284,85 кв. м., без две паркоместа от подземния гараж, разположени непосредствено до подхода /рампата/ вляво; първи етаж със застроена площ от 161,04 кв. м., без гараж № 1 и гараж № 6; втори етаж със застроена площ от 276,25 кв. м.; трети етаж със застроена площ от 222,64 кв. м., заедно с изградените в хотела общи и технически помещения, построен в УПИ **, кв.315 по плана на населеното място. Касаторът Н. К. Д. е осъден да заплати на молителите направените разноски в касационното производство, възлизащи на сума в общ размер от 4 660 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано по надлежен начин. С молба от 06.11.2020 г. ответниците по касация са поискали изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК, в частта му за разноските, с искане касаторът да бъде осъден да заплати на ответника Б. К. сума в общ размер от 8 155 лв., а на ответницата Е. К. сума в размер на 4 660 лв. С отговора на касационната жалба, изготвен от адв. Д. Д., е представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020 г., сключен с Богдан К., по който е заплатено адвокатско възнаграждение от 4 660 лв. в брой. Депозиран е и отговор от самия ответник, наименован „личен“, приподписан от адв. Д., към който също е приложен договор за правна защита и съдействие от същата дата, по който е заплатена сумата 3 495 лв. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020 г., сключен с Е. К., по който също е заплатено в брой възнаграждение в размер на 4 660 лв. Описаните разноски са включени в списък по чл.80 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответниците по касационна жалба. По делото са представени адвокатско пълномощно и договори за правна защита и съдействие, които в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, имат характер на разписка /т.1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Неоснователни са изложените доводи в отговора на молбата, че не следва да се присъждат разноски съгласно правилата на чл.78 ГПК. Когато се развие производство по касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен иск за делба, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството, поради което се присъждат разноски именно според тези правила. Настоящият състав съобрази, че в отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските, ответникът по нея е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, което е своевременно заявено. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за приподписване на отговора на жалбата, изготвен лично от ответника /в размер на 3 495 лева/ се явява прекомерен, предвид установения в цитираната норма критерий. Заплатеното адвокатско възнаграждение за приподписване на този отговор е прекомерно и следва да се определи в минимален размер от 300 лв. / чл.9, ал.3 във вр. с ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени допълнително разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение /300 лв. на Б. К. и 4 660 лв. на Е. К./ или общо в размер на сумата 4 960 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение