Определение № 9934 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Е. Г. срещу определение № 967/24.07.2024 г., постановено по адм. д. № 538/2024 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на производството. В частната жалба са изложени съображения за неправилно изпращане от страна на административнонаказващият орган на жалбата на С. Г. към Административен съд – София-град (АССГ), който е постановил съдебно решение, срещу което в момента е подадено искане за отмяна от жалбоподателя. Не претендира разноски. Ответникът заместник-началникът на Първо Районно управление (01 РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 967/24.07.2024 г., постановено по адм. д. № 538/2024 г. по описа на АССО е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №24-VI-78-0144 от 27.04.2024г., издадена от Заместник-началника на 01 РУ – СДВР на основание чл. 42 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), с която на С. Г. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 1, във вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, пред. Второ, във вр. с чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ – забрана за посещение на спорни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК поради наличие на влязло в сила съдебно решение по същия спор между същите страни. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка относно допустимостта на оспорването на С. Г. административният съд не е допуснал нарушение на закона. С оглед налични данни за друго висящо дело пред друг съд, със същия предмет, между същите страни, АССО е изисквал служебно справка какъв е предметът на адм. дело №4644/2024 по описа на АССГ. Със служебна справка вх. №4855/19.07.2024г. АССГ в уведомил АССО, че адм. д. № 4644/2024 г. по описа на АССГ е със страни С. Е. Г. – жалбоподател, и ответник - заместник-началника на 01 РУ - СДВР, като производството е по реда на чл.44, ал.1 от ЗООРПСМ във вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано е срещу Заповед №24-VI-78-0144 от 27.04. 2024 г. на заместник-началника на 01 РУ – СДВР, както и че по делото е постановено окончателно решение № 9956/26.06.2024 г. Следователно правилен е изводът на АССО, че е налице идентичност по отношение на страните, основанието и предмета на спора по адм. д. № 538/2024 г. по описа на АССО и влязлото в сила съдебно решение № 9956 от 26.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4644/2024 г. по описа на АССГ. Съгласно чл. 159, т. 6 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. В случая правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че спрямо оспорването от С. Г. срещу Заповед №24-VI-78-0144 от 27.04. 2024 г. е налице влязло в законна сила съдебно решение, срещу същия административен акт, в съдебно производство, протекло между същите страни. Доводите в частната жалба относно подаването на искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не са подкрепени с доказателства, но дори и наличието на образувано извънинстанционно съдебно производство по чл. 239 и сл. от АПК не би обусловило различен правен извод от направения от АССО за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 6 от АПК, съобразен влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображение обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение