Решение № 8161 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2012 г.

Решение № 8161 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Мездра, представляван от председателя Делян Василев Дамяновски, срещу решение № 12 от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 265/2012 г. от Административен съд - Враца. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно - неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кметът на община Мездра, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е обявил нищожността на решение № 110 от 26.04.2012 г. на Общински съвет - Мездра, взето по протокол № 8 от 26.04.2012 г. на Общински съвет - Мездра. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че оспореното решение е прието по докладна записка на общински съветник на основание чл. 15, ал. 3 от ПОДОбСНКВОбА на заседание на Общински съвет Мездра по Протокол № 8 от 26.04.2012 г. Решението съдържало две точки: с първата е определен адвокат Стефан Красимиров Стефанов да осъществява правното обслужване на Общински съвет - Мездра, а с точка втора е възложено на кмета на община Мездра да сключи договор за правното обслужване на Общинския съвет с адвокат Стефан Красимиров Стефанов със срок до края на мандата. За оспореното решение били гласували 11 от общо 21 общински съветници. Кметът на Община Мездра е възразил срещу решението с твърдения, че същото не съдържа конкретни параметри за сключване на договор, както и че не са налице законовите основания за приемането му. С писмо изх. № 139/15.05.2012 г. председателят на Общинския съвет е отговорил на възражението, като е посочил, че решението е прието на основание чл. 15, ал. 3 от ПОДОбСНКВОбА и на основание чл. 45, ал. 5, изр. 2 от ЗМСМА същото не подлежи на оспорване от кмета на Общината, поради което няма да бъде внесено за разглеждане от Общинския съвет. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение на ОбС-Мездра е взето по въпрос, който излизал извън кръга на очертаната с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 - т. 24 от ЗМСМА специална материална компетентност на общинския съвет. В ЗМСМА не съществувала разпоредба, която да предвижда възможност общинският съвет да възложи на кмета на общината сключване на договор от вида на процесния. С оглед на това, съдът е приел, че оспореното решение е нищожно. Оспореното решение не отговаряло и на изискването за форма на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържало фактически основания, изложение на мотивите, които налагали приемането му. Мотиви в тази насока не се съдържали и в докладната записка, въз основа на която било прието. Този порок бил съществен, тъй като лишавал страните от възможността да узнаят мотивите, породили необходимостта от приемане на оспорения акт и възпрепятствал извършването на съдебен контрол. Решението противоречало и на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Съгласно посочената разпоредба между адвоката и клиента възниквала представителна власт и адвокатът действал от името и за сметка на представлявания. В случая оспореното решение съдържало вътрешно противоречие, тъй като от една страна в т. 1 от него ОбС е определил конкретен адвокат да осъществява правното му обслужване, а в т. 2 Общинският съвет възлагал на кмета на общината да сключи договор за правното обслужване на Общинския съвет със срок до края на мандата. Дори теоретично да се приемело, че кметът следва да сключи договор с определения от Общинския съвет-Мездра адвокат, то щяла да възникне представителна власт между адвоката и кмета на община Мездра, а очевидно целеният с оспореното решение резултат е да възникне представителна власт между адвоката и Общински съвет - Мездра. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореното решение е нищожно. В случая Общинският съвет - Мездра е издал решение по въпрос, който излиза извън кръга на очертаната с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 - т. 24 от ЗМСМА специална материална компетентност, с която той разполага. В цитираната разпоредба не се предвижда възможност общинският съвет да възложи на кмета на общината сключване на договор за правно обслужване. Единствено т. 23 съдържа по-обща формулировка, а именно "Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител". Не може да се приеме, че сключването на договор за правно обслужване е въпрос от местно значение. Правилни са изводите на съда и относно института на упълномощаването. С него едно лице - упълномощител овластява друго лице - упълномощен да извършва от негово име и за негова сметка действия, като последиците от тези действия възникват направо за упълномощителя. Упълномощаването е едностранен акт на представлявания. Следователно не може едно лице да упълномощи някого да представлява трето лице. Същото се отнася и до договора за правно обслужване, сключването на какъвто е възложено на кмета с процесното решение. С този договор страните се договарят относно предмета му и размера на възнаграждението. В случая кметът не се явява представител на общинския съвет, за да може да сключва договори от негово име, били те и за правно обслужване. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че оспореното решение на общинския съвет не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Общинският съвет като орган на местното самоуправление може да осъществява само възложените му по закон правомощия. Фактът, че с приетото решение общинският съвет е излязъл извън сферата на своята материална компетентност не изключва предвидения от закона съдебен контрол. Следва да се отбележи, че съдът е указал, че тъй като общинският съвет няма самостоятелен бюджет, а неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, е възможно за нуждите му, включително и за процесуално представителство, в общинския бюджет да се предвидят средства за подобни разходи, като председателят на общинския съвет при необходимост да може да сключва договори за оказване на правна помощ във връзка с работата на общинския съвет, включително и за процесуално представителство пред съда по заведени от и срещу общинския съвет дела. По изложените съображения решението на Административен съд - Враца като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,