Определение № 2915 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение №2309/27.02.2024 г. по адм.дело №1977/2024 г. описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска отмяната му, разглеждане по същество на частната жалба, с която е сезиран тричленния състав на ВАС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частна жалба - "ПИМК "ООД, с.Марково ,Пловдивска област ,в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение №1170/20.12.2023 година по постановено по к.а.н.д. № 940/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково и е прекратено производството по делото. С цитираното определение Административен съд -Хасково, на основание чл. 633 вр. чл.631, ал. 1, изр.1 ГПК е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по к.а.н.д № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Обжалваното определение е постановено в нарушение на приложимите норми от ГПК. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,