Определение № 493 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2025 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 ГПК. Производството по делото е приключило с решение по реда на чл.307 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на К. Д. К. и С. Т. К. за отмяна на влязло в сила решение № 31/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 413/2025 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 69/30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27/2024 г. от Районен съд – Тополовград. По молба на К. Д. К. и С. Т. К., на основание чл.282 ГПК съдът е спрял на основание чл. 309, ал.1 вр. чл.282 ГПК изпълнението на влязло в сила решение № 31/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 413/2025 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 69/30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27/2024 г. от Районен съд – Тополовград, до приключване на производството по подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение. Постъпила е молба на К. Д. К. с направено искане за връщане на внесената като обезпечение по реда на чл.282, ал.2, т.2 ГПК сума в размер на 7 000 лева. С отговора на молбата, И. С. Х. е възразила против искането за връщането на сумата, внесена по реда на чл.282, ал.2, т.2 ГПК, тъй като е отправила искане до ЧСИ Д. Д. за изискване на същата сума по изпълнително дело № 247/2025 г. за погасяване на задълженията на длъжниците по същото изпълнително дело. В молбата на К. К. се съдържа изявление, че посоченото изпълнително дело е във връзка с воденото исково производство, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана по настоящото дело и във връзка с която е постановено решението по реда на чл.307 ГПК. Постъпила е и молба от ЧСИ Д. Д., с направено искане сумата да бъде преведена по негова сметка, тъй като вземянето на ответника по молбата за отмяна не е удовлетворено. Към молбата на ЧСИ е представено удостоверение, от което е видно, че по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 27/2024 г. от Районен съд – Тополовград е образувано изпълнително дело № 20259320400247, като общо дължимата сума от солидарните длъжници С. Т. К. и К. Д. К. надвишава внесената сума като обезпечение по реда на чл.282 вр. чл.309, ал.1 ГПК и към момента на подаването на молбата вземането на взискателя И. Х. не е погасено. При горните данни, съдът е постановил определение от закрито съдебно заседание но 19.01.2026 г., с което е наредил сумата да бъде преведена по сметка на ЧСИ Д. Д.. След постановяване на определението, от ЧСИ Д. Д. е постъпила молба, с която се посочва, че длъжниците С. Т. К. и К. Д. К. са погасили изцяло дължимата сума по изпълнително дело № 20259320400247 и сумата не следва да се превежда по сметката на ЧСИ. Постъпили са и две молби от К. К. /след постановяване на определението от 19.01.2026 г./, с които се иска да му се преведе сумата от 7000 лева по негова сметка. След служебна справка се установява, че сумата все още към днешна дата, се намира по сметка на ВКС, поради което и с оглед постилите молби от ЧСИ Д. Д. и вносителя, молбата за връщането по сметка на последния на внесената сума от 7 000 лева се явява основателна и следва да бъде уважена. Предвид изложеното, състав на ВКС