Определение № 50043 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. №500469/28.02.2024 г. адвокат В. В. О. е поискал от състава на ВКС да измени постановеното решение №50078/30.01.2024г. по т.д.№1300/22г. по описа на ВКС в частта за разноските, като осъди насрещната страна ЗК“Лев инс“АД да му заплати допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 6593,43 лв. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в писмено становище се е противопоставил на искането със съображения,че присъденият от касационната инстанция размер на възнаграждение е правилно определен; молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Адвокат О. е процесуален представител на ищеца по делото Методи И. К., с когото е сключил договор за правна защита и съдействие на 09.10.2020г., в който е договорено,че процесуалната му защита по делото пред първата инстанция ще се води безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв до приключването му във всички инстанции. С постановеното от касационната инстанция решение по чл.290 ГПК в полза на адв.О. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5556,68 лв., ведно с начисления върху него ДДС, изчислено по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, обнародвана с ДВ бр.68/ 31.07.2020г. Искането в молбата по чл.248 ГПК по същество се основава на доводи за приложимост на редакцията на наредбата от 04.11.2022г. /ДВ бр.88/. Съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд намира това искане за неоснователно. В практиката си Върховният касационен съд еднозначно и непротиворечиво приема,че разпоредбите на чл. 7 – чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, като прилагане с обратно действие за тях не е предвидено. Поради това размерът на адвокатското възнаграждение за съответната инстанция се съобразява с действащата й редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. В т.см. са опр. по ч. т. д. № 660/20 г. на II т. о.; опр. по т. д. № 1119/23 г. на I т. о., опр. по гр. д. № 914/23 г. на IV г. о.; опр. по гр.д.№1705/22 г. на I г. о., опр. по ч.гр.д.№ 4121/22 г. на ІІІ г. о., решение по т.д.№2530/21 г. на І т.о., определение по ч.т.д.№900/23 г. на I т.о., определение по ч.гр.д. №3853/22 г.на III г.о., определение по т. д. № 454/16 г. на І т.о., определение по гр.д.№50235/16 г. на ІV г.о., определение по гр.д.№7159/13 г. на IV г.о. и др. Тъй като в случая това е станало преди изменението на наредбата с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., меродавна за определянето на възнаграждението по реда на чл.38 ал.2 ЗА дв е редакцията й към 09.10.2020г., според която и настоящият състав е изчислил размера на адвокатското възнаграждение за адв.О.. Поради неоснователността на молбата по чл.248 ГПК, същата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд