Определение № 351 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13944 от 22.06.2022 г. от В. Б. Т., подадена чрез пълномощника адв. М. Р., против определение № 1470 от 03.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1287/2022 г. по описа Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261076 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 4576/2020 г. по описа на Софийски градски съд. С последното е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима молбата на частния жалбоподател за изменение на привременните мерки, определени от Софийски районен съд по гр. д. № 2206/2019 г. с протоколно определение от 29.01.2020 г. Върховният касационен съд, състав на ІIІ гр. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. С обжалваното определение Софийският апелативен съд се е произнесъл в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК /в ред. ДВ бр. 50/2015 г./, а именно по основателността на частна жалба против определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото по отношение на търсената защита, поставено от окръжен съд /какъвто статут има Софийски градски съд/, действащ като въззивна инстанция. При така даденото разрешение в тълкувателния акт на ОСГТК на ВКС, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение