Определение № 10111 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от "Премиер БГ" ЕООД, чрез пълномощника адвокат Д. Георгиева, против Определение № 4488/ 29.04.2024г. по административно дело №398/ 2024г. по описа на Административен съд- Варна (АС Варна), с което е оставена без разглеждане жалбата против мълчалив отказ на кмета на Община Аврен да се произнесе по Заявление №М-2233/ 09.11.2023г. за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка, за СОС с идентификатор 04426.34.139.2.37. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът в писмено възражение счита подадената частна жалба за неоснователна и необоснована. Моли да се отхвърли подадената жалба и да се остави сила определението на съда. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по– нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното определение Административен съд– Варна е приел, че жалбата до съда срещу мълчалив отказ по заявление с вх.№ М-2233/09.11.2023г. е съставена и подадена на 22.02.2024г. - т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК, считано от формирането на мълчалив отказ. Намерил, че е налице хипотезата по чл.159, т.5 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като просрочена и за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. Налице била процесуална пречка от категорията на абсолютните, за наличието, на която съдът следи служебно. Определението е ПРАВИЛНО. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Правилно административният съд е приел, че в случая подадената жалба, се явява просрочена- чл.159, т.5, във връзка с чл. 149, ал.2 от АПК. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването пред съда на мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срок. Изложените аргументи в оспорването не променят извода за наличие на просрочие на оспорването на административния акт- чл.159, т.5, във вр. с чл. 149, ал.2 от АПК. Не се установяват различни факти, които касаят срочността на оспорването и свързаните с това обстоятелства- чл.149, чл. 161 от АПК. Правилно съдът е посочил, че административният орган е изготвил до заявителя Писмо с указания изх.№ М-2233(1)/ 21.11.2023г., които са изпълнени с Молба вх.№ М-2233/3/ 08.01.2024г. При съобразяването им, и по правилото на чл.30, ал.3 АПК, административният орган е следвало да се произнесе в 7-дневен срок от изправяне на нередовностите- т.е. до 15.01.2024г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 22.02.2024г.- т.е. след изтичане на едномесечния срок. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение