Определение № 3314 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от 12.03.2026 г., уточнена с молба от 13.05.2026 г., подадена от К. П. К., чрез адв. В. И. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3289/1963 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл.66 ЗЛС е признато за установено, че роденото от Е. Х. Х., дете от мъжки пол, записано в акта за разжаде с име Р. Е. Х., с неизвестен баща, произхожда от баща – П. Г. К.. В молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК, без точно и ясно изложение на посочените основания. Молителката твърди, че е наследник по закон на П. Г. К.-неин баща, починал на 2.11.2023 г., наред с В. Г. К. /преживяла съпруга/ и Д. П. К. /низходящ/. Съгласно издадено удостоверение от Столична община, район Л. от 28.0.20245 г. като наследник на П. Г. К. е посочено и лицето Р. П. К.-низходящ. Изложени са твърдения, че е узнала за решението, чиято отмяна се иска при направени през м.01.2026 г. справки в служба „Архив“ на Софийски градски съда. С последваща молба, с оглед указанията на администриращия съд да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК, във връзка с основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителката е посочила, че е налице ново обстоятелство, а именно съществуващото към днес научно обективно и категорично доказателство по метода на ДНК анализа за установяване на биологичен произход, което обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на делото, по което наследодателят на молителката П. К. е признат за баща на Р. П. К.. По отношение на основанието по чл.304 ГПК е изложено, че решението, чиято отмяна се иска има сила на пресъдено нещо по отношение на молителката независимо, че същата не е страна по делото и поражда съществени последици, поради което е налице правен интерес от неговата отмяна. Ответникът по молбата за отмяна - Р. П. К., чрез процесуалните си представители – адв. Д. и адв.А. е депозирал отговор, в който поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Претендира сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро. Ответницата по молбата Е. Х. Х., чрез процесуалния си представител – адв. Д. също е депозирала отговор, в която поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от данните по делото, решението на Софийски градски съд по гр.д. № 3289/1963 г., с което е установено бащинство на родено извънбрачно дето - чл.66 ЗЛС /отм. 1968г./ и чиято отмяна се иска, е влязло в сила през м.май 1964 г. при действието на ГПК /отм./. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 7/2017 г. от 31.07.2017г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. В случая този срок е изтекъл през м.май 1965 г., поради което подадената шейсет години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение