Определение № 6390 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, против определение № 2337/12.03.2025г., постановено по адм. дело № 1091/2022г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу Решение № 4065/10.10.2024 г. за отмяна на Решение № 26/312/02743/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 03-РД/3382 от 07.09.2022 г. и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдебното производство. Твърди се, че съдът неправилно приел, че жалбата срещу съдебния акт е просрочена, като се сочат дати на кореспонденция за уведомяване на административния орган. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството. Ответникът по частната жалба дава становище за неоснователност на същата. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че депозираната пред него жалба е подадена извън предвидения в АПК четиринадесет дневен срок. С Решение № 4065/10.10.2024 г. по адм. д. № 1091/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 22.11.2024 г., е отменено Решение № 26/312/02743/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 03-РД/3382 от 07.09.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По делото е безспорно установено, че на 11.10.2024 г. на ответника по делото е изпратено съобщение без приложен препис от решението, както и че липсата на прикачен документ се дължи на пропуск, допуснат от служител на съда. На 30.10.2024 г. е постъпило писмо от изпълнителния директор на ДФЗ на електронна поща на съда, в което е посочено, че е върнато удостоверението по адм. д. № 1091/2022 г., без да е входирано поради непрекачен документ. На 02.12.2024 г. на страната е изпратен препис от постановеното по делото решение, връчен на 05.12.2024 г., като е посочено, че решенето е влязло в сила. Касационна жалба срещу този акт е постъпила на 13.12.2024 г., като са били изложени и доводи за прераглеждане преценката на съда за връчване на решението. Съдът приел, че жалбата е просрочена, тъй като административния орган е следвало да прояви дължима грижа и да се информира за изхода от делото, както и да уточни еднозначно по кое дело и по описа на кой съд не му е изпратен препис от решението. От изпратеното на 11.10.2024 г. в 11:26 ч. до съда съобщение „липсва цитираното съдебно решение“ не можело да се установи кое е делото и дали в действителност то е по описа на този съд. При тези данни и на основание чл. чл. 215, т. 3 от АПК, съдебният състав е оставил касационната жалба без разглеждане. Определението е неправилно. Съдът макар и да е цитирал в определението си, не е взел предвид разпоредбата на чл. 138 ал. 3 от АПК, според която доколкото в кодекса не е предвидено друго, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от кодекса. Така разписаното правило задължава съда да предприеме действия по надлежното и своевременно връчване на преписи от постановеното съдебно решение на всяка от страните в производството. Установяване на начина и момента на съобщаването на подлежащ на оспорване акт, е от съществено значение за преценка относно спазване на срока, визиран в чл. 211 от АПК. Неизпълнението на процедурата по уведомяване на страната в производството за постановеното по делото решение, изключва възможността за изтичане на срока за обжалване, а от там и за влизане в сила на съдебния акт. Редовно връчване на решенето на съда би било налице при спазване на правилата по чл. 138 от АПК, т.е. осигуряване на възможността на страната да узнае съдържанието на съдебния акт чрез предоставянето на препис. За преценка относно спазване на срок за обжалване на акта е от значение фактът на узнаване на неговото съдържание от засегнатото лице, което да му даде възможност за мотивирана преценка му дали същият е благоприятен или не за него, а от там и дали да упражни правото си да сезира с жалба компетентния горестоящ съд. Активността на страна в съдебното производство не изключва задълженията на съда за правилно и своевременно администриране на книжата по делото, в това число и съобщаване на издадените в хода на производството актове. Необосновано съдебният състав се е позовал на неактивност от страна на ответника в производството, а напълно е игнорирал обстоятелството, свързано с пропуск в работата на съответния деловодител, довел до невръчване на съдебното решение на адресата му при спазване на изискванията на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,