Определение № 8702 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, подадена чрез пълномощника адв.С. Драгомирова от САК, с която се обжалва Определение № 4007/15.04.2024 год., постановено по адм. дело № 11678/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лечебното заведение срещу Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е постановено прекратяване на производството. В частната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на постановеното определение. Оспорват се мотивите на административния съд, че с оглед разпоредбата на чл.145, ал. 2, т.1 АПК на съдебно обжалване подлежи № КП-812/13.10.2023 г., съставен от служители в ИАМНВ, а не Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Частният жалбоподател се позовава на разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.5, т.13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, въз основа на които излага съображения, че КП не е издаден от административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, както и че подлежащият на оспорване административен акт е този, издаден от изп. директор на агенцията, а именно Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. В заключение е направено искане за отмяната на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба и излага съображения, че определението на АССГ е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, срещу Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което е прието за неоснователно възражението на лечебното заведение и са потвърдени изцяло задължителните предписания, дадени с Констативен протокол № КП-812/13.10.2023г., обективирани в т.7.1 – 7.4 от същия. Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба, излагайки мотиви, че Констативен протокол № КП-812/13.10.2023г. е бил оспорен от жалбоподателя по административен ред /чл.81 - чл.98 АПК/ пред изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, който с решението си е отхвърлил подадената жалба и е потвърдил издадените задължителни предписания. Ето защо съгласно чл.145, ал. 2, т.1 вр. чл.98, ал.2 от АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалният индивидуален административен акт, а не решението на горестоящия административен орган. Съдът е приел, че в разглеждания случай първоначалният административен акт, който е допустимо да бъде предмет на съдебна проверка са задължителните предписания, обективирани в т.7.1. - т.7.4. от Констативен протокол № КП-812/13.10.2023 г., а не Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, поради което оспорването е недопустимо по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените мотиви. Разпоредбата на чл.7а, ал.1 от ЗЛЗ предвижда, че контролът върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" към министъра на здравеопазването. Действително съгласно чл.7г, ал.2, т.3 от ЗЛЗ при осъществяване на правомощията си служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Макар и издали констативния протокол, обективиращ задължителни предписания, по отношение на които е осъществен контрол за законосъобразност по административен ред, то надлежен ответник в производството по обжалване на актове на ИАМН не са конкретните служители, които са издали задължителните предписания, а изпълнителният директор на ИАМН, който е на практика и издател на оспорения в производството административен акт. Служителите в ИАМН са извършили проверка за спазване на ЗЛЗ, но не притежават самостоятелна публична правосубектност /в този смисъл са Определение № 12582/14.12.2023г. по адм.д.№ 11583/2023г. на ВАС; Решение № 3119/14.03.2024г. по адм.д. №10291/2023г. на ВАС/. Основание да се приеме това са разпоредбите на чл.5, т.13, вр. чл.6 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, които оправомощават единствено изпълнителния директор или неговите заместници с правото да издават индивидуални административни актове. Подобно правомощие не е разписано за служителите в изпълнителната агенция – аргумент от чл.12 – чл.14 от Устройствения правилиник. По тези съображения следва да се приеме, че подлежащия на обжалване административен акт в конкретния случай е Решение № РД-22-8 от 09.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а не Констативен протокол № КП-812/13.10.2023 г. Това налага отмяна на определението на АССГ и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,