Решение № 8231 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. З., против Решение № 12011/07.04.2025 г., постановено по адм.д. № 8060/24 г. от Административния съд – София-град. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ от И. К. З. срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди от нищожна Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение от длъжността инспектор – специалист V степен в дирекция „Комуникационни и информационни системи“-МВР за периода от 18.11.2016 г. до постановяване на съдебното решение. В касационната жалба се поддържа нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Иска прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо, или отмяната му като неправилно. Подадена е и частна жалба от И. З. против Определение № 12007 от 07.04.2025 г. постановено по същото дело от АССГ. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на З. за възстановяване на срока за обжалване на протоколно определение от 05. 03. 25 г. по адм. д. № 8060/24 г., с което поради оттегляне на жалбата е прекратено производството в частта, в която се иска обявяване на Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за нищожна. Със същото обжалвано определение е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба вх. № 7129/24.03.2025 г. срещу протоколно определение от 05. 03. 25 г. по адм. д. № 8060/24 г., с което поради оттегляне на жалбата е прекратено производството в частта, в която се иска обявяване на Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи за нищожна. Ответниците – Министерство на вътрешните работи и министърът на вътрешните работи не са представил отговор на касационна и частна жалби, не са изразили становище по тях в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която обжалваният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Касационната жалба е и основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, страдание, притеснение, за това че е останала без работа и без възможност да посрещне жизнените си потребности, накърнено достойнство, препятстване на възможността за професионално развитие, чувство на унижение, породени от нищожна заповед за уволнение, претендирани за периода от 18.11.2016г. до прогласяване на заповедта за уволнение за нищожна. Квалифицирал е иска като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Съдът е присъединил за съвместно разглеждане адм. д. № 8042/23 г. на АССГ с предмет жалба за прогласяване нищожността на заповедта за уволнението на ищцата. Съдът е посочил, че в открито съдебно заседание на 05.03.25 г. ищцата е оттеглила искането си за обявяване на нищожност на заповедта за уволнение и съдът е прекратил производството по делото в тази част. Констатирано е от съда, че ищцата не е направила доказателствени искания по делото. Съдът е преценил иска като допустим и предявен срещу надлежен ответник, но е приел, че искът е неоснователен. Установил е, че със Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на ищцата от длъжността инспектор – специалист V степен в дирекция „Комуникационни и информационни системи“-МВР. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата за нищожност на тази заповед, посочвайки, че не е представено съдебно решение, с което тази нищожност да се обяви. Посочил е също така, че не са доказани и вредите и причинната връзка между твърдените вреди и заповедта, за която се твърди, без да се докаже, че е нищожна. С тези мотиви е отхвърлил иска. Касационната инстанция преценява, че обжалваното решение не е нищожно, нито е недопустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Дело № 8060/24 г. е образувано пред АССГ, 43 състав след като по реда на отмяната на влязло в сила решение, с Решение № 9233 от 25.07.24г. по адм. д. № 1790/24 г. на петчленен състав на Върховния административен съд са отменени Определение № 5896/10.07.2023 г. на АССГ по адм.д. № 11537/21 г., в частта, в която е оставен без разглеждане иска на И. З. срещу МВР за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по делото, както и Определение № 10269/27.10.2023 г. на ВАС, постановено по адм. д.№ 8890/23 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АССГ. След връщане на делото на АССГ е образувано делото, по което е постановено обжалваното решение. Във връзка с указанията на петчленния съдебен състав, постановил решението за отмяна, административният съд е изискал уточнение от З. относно вредоносния акт. Тя е уточнила, че увредата й е произтекла от нищожна Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Няколко пъти е посочила на съда, че нищожността на посочената заповед е оспорена с отделна жалба, по която е образувано адм. д. № 8042/23 г. по описа на АССГ, вкл. е искала спиране на производството по иска до приключването на адм. д. № 8042/23 година. Вместо да спре производството по иска, административният съд след разменена кореспонденция със съдебния състав по адм. д.№ 8042/23 г., с Определение № 25859/04.12.24 г. е присъединил адм. д.№ 8042/23 г. към дело № 8060/24 г. за съвместно разглеждане в едно производство и издаване на общ акт. Присъединяването на делото е станало, след като с Разпореждане № 23861/18.11.24г. по адм. д.№ 8060/24 г. съдът е уведомил 12 състав за преценка за изпращането на адм. д.№ 8042/23 за присъединяване към съдебното производство по адм. д. № 8060/24 година. В мотивите на това разпореждане, съдът е посочил, че съгласно чл.204, ал.3 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен иска. Ищцата е възразила срещу това присъединяване с молба от 09.12.24 г ( лист 51 от първоинстанционното дело), с която е поискала отмяна на определението за присъединяване. Подавала е и последващи молби със същото искане като е направила и изявление в същия смисъл в проведеното по делото съдебно заседание на 22.01.25 г. вкл. и че по делата има различни ответници. В същото съдебно заседание, съдът е преценил като основателно възражението на ищцата единствено по отношение на ответниците, в резултат на което е конституирал като ответник по делото и министъра на вътрешните работи. В следващо съдебно заседание, проведено по делото на 05.03.2025 г. съдът е докладвал молба на ищцата за отлагане на делото поради смъртен случай на близък на смейството. В същото заседание, ищцата се е явила и е заявила „Не съм в състояние да се защитавам“. Съдът е счел, че след като ищцата се явява лично, не са налице процесуални основания да не се дава ход на делото и е дал ход на делото. В същото заседание, в което не са присъствали представители на ответниците, ищцата е направила изявление за оттегляне на жалбата си срещу заповедта и за оттегляне на иска. Съдът е прекратил производството по адм. д.№ 8060/24 г. в частта, в която с него е оспорена законосъобразността на Заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи и е дал ход по същество на делото в останалата му част. В хода по същество, ищцата отново е заявила, че оттегля иска за обезщетение, тъй като този иск зависи от нищожността на заповедта. Съдът се е произнесъл с обжалваното решение на 07.04.2025 г. На същата дата - 07.04.25 г. е постановил и Определение № 12007/07.04.25г. по частната жалба на З., постъпила на 24.03.25г. срещу протоколно определение от 05.03.25 г. по дело № 8060/24 г., с което е прекратено производството срещу заповедта на министъра на вътрешните работи. С Определението от 07.04.25 г. съдът е отхвърлил искането на З. за възстановяване на срока за обжалване на протоколното определение и е оставил без разглеждане като просрочена частната й жалба срещу протоколното определение. Касационната инстанция преценява, че административният съд не е имал основание за присъединяване за съвместно разглеждане на адм. д.№ 8042/23 г. по описа на АССГ към адм. д.№ 8060/24 г. по описа на АССГ. Това е така, тъй като очевидно е от изявленията на ищцата и нейните правни действия, че тя е искала съдът да се произнесе с решение по жалбата й срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, каквато правна възможност и предоставя АПК в чл. 145 вр. с чл. 149, ал. 5 АПК. Предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди от тази заповед, по който е образувано адм. д. № 8060/24 г. е по реда на чл. 204, ал.1 АПК, а не по реда на чл. 204, ал. 3 АПК, както неправилно е приел административният съд в Разпореждане № 23861/18.11.2024 г., постановено по адм. д. № 8060/24 година. Законосъобразното процедиране би било това което е искала ищцата – спиране на адм. д. № 8060/24 г. по описа на АССГ до приключване с влязло в сила решение на адм. д. № 8042/23 г. по описа на АССГ. Административнопроцесуалния кодекс в чл. 204, ал. 2 АПК допуска възможност искът за обезщетение да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото по делото заседание. Тази възможност, обаче, е предоставена на засегнатото лице – жалбоподател, а не на съда. Приложението на чл.204, ал.2 АПК води до разглеждане на иска за обезщетение от съда, сезиран с жалбата срещу административния акт, а не както е станало в процесния случай – от съда, сезиран с иска. Допуснатото съдопроизводствено нарушение от съда не може да се определи като съществено, тъй като не е довело до нарушаване на права на З., нито е от значение за крайния резултат и по двете производства. Съдът, сезиран с иска за обезщетение е компетентният по степен и местнокопетентният съд да разгледа и жалбата срещу заповедта. В производството, към което делото е присъединено е участвал, както органът, издал заповедта, така и ЮЛ, към което този орган принадлежи. Административният съд, постановил обжалваното решение е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила. Не е преценил обективното състояние на ищцата, която се е явила в съдебното заседание на 05.03.35 г. във връзка с молбата й за отлагане на делото, а само поради самото й явяване ( което може да е продиктувано от дисциплинираност и уважение към институцията, а не от желание да се разгледа делото в съдебното заседание) е дал ход на делото. С това свое процедиране съдът е препятствал ищцата ефективно да упражни правото си на защита по делото, след като тя самата е заявила, че не е в състояние да го направи. Бързината на съдебното производство не следва да е за сметка на ефективното упражняване на правото на защита от страните по делото. Това нарушение от съда се преценява като съществено от касационната инстанция. Административният съд не се е произнесъл по искането на З. за оттегляне на иска й за обезщетение. Съдът, ако не е бил убеден във волята на ищцата да оттегли иска си, е следвало да й разясни последиците от оттеглянето на иска, след което да и даде възможност да заяви, поддържа ли го или не. В случай, че ищцата е поддържала искането си за оттегляне на иска, съдът не е имал право да се произнесе по него със съдебно решение, предвид принципа за диспозитивното начало, а следвало да прекрати производството и в тази част. Съдът е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение като се е произнесъл със съдебното решение по иска, без да изчака приключване на производството по обжалването на определението му, с което е прекратил съдебното производство в частта относно жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на З.. Изходът на производството по частната жалба на З. е от значение за допустимостта на производството по иска. След като е очевидно от изявленията на ищцата и от начина й на процедиране, а и е от мотивите на обжалваното съдебно решение, че искът за присъждане на обезщетение е предявен в условията на чл. 204, ал.1 АПК, то предварителната отмяна на акта в това число и прогласяване на нищожността му ( каквато се цели в конкретния случай) е законоустановена предпоставка за допустимостта на иска. Само за изчерпателност, относно допуснатите нарушения от административния съд следва да се посочи, че с протоколното определение от 5.03.25 г. съдът е прекратил производството в частта, в която е оспорена законосъобразността на Заповед на министъра на вътрешните работи, каквото не е направено в това съдебно производство, тъй като жалбата на З. срещу тази заповед е за нейната нищожност. Извън правомощието на настоящият съдебен състав е обаче преценката, дали става въпрос за очевидна фактическа грешка или за грешка във волята на съда. По тези съображения, решението на административния съд следва да се обезсили, а делото се върне на друг съдебен състав на съда за ново разглеждане, което да започне от преценка на допустимостта на производството по иска. Производството би било недопустимо за продължаване в случай, че ищцата оттегли иска си. В случай, че ищцата не оттегли иска си, производството би било недопустимо и ако влезе в сила определението на съда, с което прекратява производството по жалбата за обявяване нищожност на заповедта на министъра на вътрешните работи и, ако междувременно ищцата не е подала нова жалба, с която да иска прогласяване на тази нищожност, по която да е образувано ново дело, тъй като оттеглянето на жалбата й по адм. д.№ 8060/24 г. не я лишава от тази възможност. Частната жалба на З. с вх. № 9739 от 22.04.2025 г. срещу Определение № 12007/07.04.2025 г. по дело № 8060/24 г. на АССГ е недопустима, поради просрочието й. З. е получила определението по електронна поща на 11.04.2025 г. ( лист 26 от касационното дело). Седемдневният срок за обжалването му е изтекъл на 18 април 2025 г., ден - петък. З. е подала частната жалба на 22.04.25 г., тоест след изтичането на срока. Поради просрочието й частната жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.3 АПК и чл. 236 вр. с чл. 215, т.3 АПК, Върховният административен съд