Определение № 5787 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане №2816, постановено на 09.10.2025г. от съдия в Районен съд-Тетевен по гр.д.№616/2021г. е прекратено на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 286 ГПК производството по молба вх.№6664/09.09.2025г. за отмяна на влязло в сила решение №313/11.06.2025г. по гр.д.№1495/2024г. по описа на ВКС, ІІ г.о. по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, подадена от С. М. А. чрез адв.С. С. от АК-Л.. Разпореждането е обжалвано от С. М. А. чрез процесуалния му представител адв.С. С. от АК-Л. с оплаквания, че същото е нищожен съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд има задължение само и единствено да администрира подадената молба за отмяна, а не да преценява нейното съдържание като неправилно интерпретира съдържанието на чл. 306, ал. 1 ГПК. Счита, че в случая първоинстанционният съд е иззел функциите на ВКС, който единствен разполага с правомощието да се произнесе по допустимостта на молбата. Поддържа при условията на евентуалност, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че самата молба за отмяна съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна според изискванията на чл.306, ал. 1 ГПК. Навежда довод, че прилагането на отделно изложение на тези основания не се съдържа като изискване в процесуалния закон, като счита, че в случая първоинстанционният съд е смесил с поставените от него изисквания две съвършено различни процедури - тази по отмяна на влязло в сила решение и тази по касационно обжалване на невлязло в сила съдебно решение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се разпореди подадената молба за отмяна да бъде разгледана по същество. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: За да достигне до извода, че производството по подадената от С. М. А. молба за отмяна следва да бъде прекратено, първоинстанционният съд е приел, че подателят на молбата не е отстранил в определения срок констатираните й нередовности и не са изпълнени дадените указания да изложи мотивирани основания за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК с препис за другите страни. Така изложените съображения не могат да бъдат споделени. Както е прието в т. 10 на ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане, като според мотивите, обосноваващи даденото тълкуване, липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, може да се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл. 306, ал.2 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Според приетото в т. 12 на същото тълкувателно решение, ВКС е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като според мотивите, обосноваващи даденото тълкуване, в чл. 306 ГПК са посочени точно правомощията на този съд по администриране на молбата за отмяна. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал.1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, както и че не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилага разпоредбата на чл. 286 ГПК. Молбата се връща на страната, като разпореждането за връщането й подлежи на обжалване. В настоящия случай именно в изпълнение на правомощията си по чл. 306, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е извършил проверка за редовността на подадената от С. М. А. молба за отмяна, поради което доводите за нищожност на обжалваното разпореждане следва да се приемат за неоснователни. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че при извършването на проверка за редовността на подадената молба за отмяна първоинстанционният съд е смесил процедурата по отмяна на влязло в сила решение и тази по касационно обжалване на невлязло в сила съдебно решение. Изискването молбата за отмяна да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е установено изрично в разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК и за спазването му администриращият молбата съд е длъжен да следи. По правилността на извода на първоинстанционния съд дали подадената от С. М. А. молба за отмяна съдържа изискуемото точно и мотивирано изложение на поддържаното в нея основание за отмяна, настоящият състав приема следното: В молбата се поддържа, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи), като са посочени две съдебни решения, влезли в сила преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, с твърдението, че решението по гр.д.№1495/2024г. на ВКС, ІІ г.о. им противоречи. Изложени са и съображения в подкрепа на поддържаната в молбата за отмяна теза. Тези съдържащи се в молбата за отмяна твърдения покриват установеното в чл. 306, ал. 1 ГПК изискване за точно и мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна. Процесуалният закон не съдържа изискване за самостоятелно мотивирано изложение, което да се подава наред с молбата за отмяна. Напротив, според предвиденото в разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК изложението следва да се съдържа в самата молба, както в настоящия случай. Обстоятелството дали изложените в молбата за отмяна съображения действително обосновават поддържаното основание не попада в обхвата на преценката, която извършва администриращият молбата първоинстанционен съд. Преценката дали твърденията за наличие на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК са надлежни се извършва от ВКС в производството по чл. 307 ГПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадената от С. М. А. молба за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на поддържаното в нея основание за отмяна. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за последващо администриране на молбата за отмяна чрез изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение