Определение № 11077 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Щ. Д. от гр. Варна срещу Определение № 6627 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 1352/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Щ. Д. против Разпореждане № 5341 от 27.05.2024 по адм. дело № 704/2024 г. на председателя на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането му за налагане на глоба на директора на ТП на НОИ – Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излага оплакване за неправилност на определението. Претендира се отмяна на същото, ведно със законните последици. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Варна, в срока по чл. 232 от АПК депозира отговор на частната жалба чрез упълномощен представител ст. юрк. М. Кръстев, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административнонаказателното производство е започнало по искане, подадено по реда на чл. 304 от АПК в производството по адм. д. № 783/2024 г. от А. Щ. Д., за налагане на глоба на директора на ТП на НОИ - Варна за това, че не изпълнява Определение № 3642/20.12.2023 г. по адм. дело № 2284/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, потвърдено с Определение № 2192/23.02.2024 г. по адм. дело № 1114/2024 г. по описа на Върховен административен съд. С Разпореждане № 5341 от 27.05.2024 по адм. дело № 704/2024 г. на председателя на Административен съд – Варна е оставено без уважение искането на А. Щ. Д. за налагане на глоба на директора на ТП на НОИ – Варна, затова, че не е изпълнил Определение № 3642/20.12.2023 г. по адм. дело № 2284/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, потвърдено с Определение № 2192/23.02.2024 г. по по адм. дело № 1114/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Разпореждане № 5341 от 27.05.2024 по адм. дело № 704/2024 г. е обжалвано пред тричленен състав на Административен съд – Варна, който с Определение № 6627 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1352/2024 г. по описа на Административен съд - Варна оставя без разглеждане касационната жалба на А. Щ. Д. против Разпореждане № 5341 от 27.05.2024г. по адм. дело № 704/2024 г. на председателя на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането му за налагане на глоба на Директора на ТП на НОИ – Варна и прекратява производството по делото. За да постанови прекратителното определение, съдът е изложил мотиви, че лицето, по чийто сигнал е започнало производството по чл. 306, ал. 1 от АПК и не може да обжалва постановения акт в това производство, а единствен легитимиран да го стори е нарушителят, ако му бъде наложено наказание /каквото в случая не е налице/. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на тричленния състав на Административен съд - Варна, че подателят на искането за налагане на глоба по чл. 304, ал. 1 от АПК не е страна в създаденото правоотношение, което се развива между наказващия орган и длъжностното лице – нарушител. Неговото участие се изчерпва с упражнената сезираща органа на съдебната власт функция, независимо дали е имал процесуалното качество на страна по делото, приключило с влезлия в сила съдебен акт, чието неизпълнение се твърди. В разпоредбата на чл. 306 от АПК е регламентиран специален ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове. Така според ал. 5 на чл. 306 от АПК разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му, а съгласно ал. 4 – препис от разпореждането се връчва на нарушителя. Изложеното обосновава извод, че само нарушителят, на когото единствено се връчва препис от разпореждането по чл. 306, ал. 2 от АПК има право да го обжалва, и то само в случай че му е наложено наказание, защото в противен случай би липсвал правен интерес. При това обосновано тричленният състав на Административен съд - Варна е приел, че А. Щ. Д. не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва постановеното разпореждане, поради което касационната му жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Предвид гореизложеното и тъй като не са налице отменителни основания, обжалваното определение като правилно, на основание чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК във връзка с чл.236 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение