Определение № 739 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 498/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Р. срещу определение от 11.05.2012г. по гр. дело № 14610/2011г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за изменение на решение от 21.03.2012г. по същото гражданско дело в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на атакуваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно СГС е приел, че след като не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, претенцията за допълване на въззивното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение е недопустима. Излага доводи, че щом в депозирания отговор на въззивната жалба е направено изрично искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство и правна защита и други разноски в производството не са претендирани, то не е необходимо прилагане на отделен списък по чл. 80 ГПК. В този смисъл се позовава на определение № 17/11.01.2012г. по ч. гр. дело № 598/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Частният жалбоподател поддържа и становище за неправилност на констатацията на съда, че не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като в отговора на въззивната жалба по реда на чл. 80 ГПК изрично е конкретизирана претенцията за юрисконсултско възнаграждение, включително и по размер – 750 лв. Моли определението да бъде отменено със законовите последици. Ответникът М. Василева Т. от [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане молбата на въззиваемото дружество [фирма], [населено място] за изменение на решение от 21.03.2012г. по гр. дело № 14610/2011г. на СГС, ВК, ІІ-Б отделение в частта за разноските по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че молителят няма процесуално право да поиска промяна на постановеното решение досежно присъдените с него разноски, тъй като не е представил списък с разноските съгласно чл. 80 ГПК. Определението на СГС е неправилно. Разпоредбата на чл. 80 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени. Тази конкретизация може да бъде извършена, както в нарочен списък, така и в отговора на въззивната жалба или в отделна молба. В конкретния случай частният жалбоподател – въззиваем в производството пред Софийски градски съд на страница втора от отговора на въззивната жалба е заявил изрично искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 750 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Направеното искане по характера си представлява инкорпориран в отговора на въззивната жалба списък за разноски, поради което като не се е съобразил с него въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 80, изр. второ ГПК и е постановил неправилен съдебен акт. Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд за разглеждане на молбата на [фирма] по чл. 248, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение