Определение № 878 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Д. и В. Г. Д. от [населено място], с искане за изменение на решение № 216 от 15.12.2023 г., постановено по настоящето дело, в частта за разноските. От ответните страни по молбата М. М. Г. и Л. Г. Д. е постъпил отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който са изразили становище за неоснователност на молбата, като правят и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С посоченото решение е оставена без уважение молбата на М. М. Г. и Л. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 1143 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 1305/2022 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като молителите са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците по молбата П. Г. Д. и В. Г. Д. сумата 1700 лв. разноски. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие, в които е отразено заплатено от настоящите молители адвокатско възнаграждение – единият с отговора на молбата за отмяна за сумата 1700 лв., и другият – в открито съдебно заседание за сумата 1200 лв., заедно с писмена защита и списък на разноските в общ размер от 2900 лв. В случая с посоченото решение на ответниците по молбата за отмяна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само по първия договор, въпреки че с оглед изхода на спора са били налице всички предпоставки за присъждане на сторените от тях разноски в пълен размер. Ето защо решението следва да се измени в частта му за разноските като на молителите следва да се присъди допълнително сумата 1200 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на влязлото в сила решение. Възражението на ответниците по молбата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото е направено несвоевременно и не следва да се обсъжда по същество. По аргумент от чл. 80 ГПК страната може да поиска присъждането на разноски най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция, като най-късно до този момент следва да бъде направено и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовани за открито заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските /например в производство по чл. 288 ГПК, когато касационно обжалване не се допуска/, възражението би могло да се направи в производството по чл. 248 ГПК. В случая подадената от М. М. Г. и Л. Г. Д. молба за отмяна е разгледана в открито съдебно заседание на 15.11.2023 г. по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК, на което молителите са присъствали, поради което възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е следвало да бъде направено най-късно до приключване устните състезания в това производство, което не е сторено. С оглед изложеното решение № 309 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 862/2022г. на ВКС, II г. о., следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта му за разноските, като на молителите бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,