Определение № 2336 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. И. М. срещу определение № 2535 от 23.01.2025 г. постановено по адм. дело № 4919/ 2024 г. на Административен съд София – град, с което е върната частната жалба на М., подадена срещу определение № 6934/ 30.05.2024г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: С обжалваното определение подадената от Г. И. М. срещу определение № 6934/ 30.05.2024г. по адм. дело№ 4919/2024г. по описа на Административен съд София- град частна жалба е върната поради неотстранени в срок нередовности, съгласно съдебно разпореждане № 28428/30.12.2024г. Същевременно с молба от 31.01.2025г. М. прави искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с цитираното по-горе разпореждане. Тази молба е оставена без движение с определение № 3733/ 04.02.2025г. по делото и на подателя са дадени съответни указания. Липсват данни за произнасяне по нея, а междувременно с разпореждане от 06.02.2025г. частната жалба против определението за връщане е изпратена на Върховния административен съд за произнасяне. При тези факти Върховният административен съд намира, че не може да се произнесе по частната жалба преди да съставът на административния съд да се произнесе по молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 28428/30.12.2024г. Обратно на изразеното от състава на административния съд становище решаването на въпроса за наличие на основание за възстановяване на този срок е от съществено значение за провеждане на надлежен инстанционен контрол върху правилността на определението за връщане на частната жалба, тъй като в случай на уважаване на молбата правните последици от отреченото със съдебния акт право биха отпаднали. Аргумент в подкрепа на този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 213а, ал. 3 АПК. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че производството по адм. дело № 1453/ 2025 г. по описа на Върховния административен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на Административен съд София - град за произнасяне по искането на М. за възстановяване на срока по реда на чл. 161 от АПК вр. с чл. 64 и сл. от ГПК и с чл. 144 от АПК. След произнасяне по молбата делото следва да се върне на Върховния административен съд за произнасяне по подадената частна жалба. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,