Решение № 6531 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от О. Р., роден на [дата]., гражданин на Република Украйна /РУ/, чрез процесуалния му представител адвокат С. Гърков, срещу решение № 7202/22.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11735/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, трето отделение, 81-ви състав, поправено с решение № 9036/6.03.2026 г. по същото дело. Релевирани са подробни доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. В случай, че жалбата бъде счетена за недопустима е заявено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, по формулиран с нея въпрос, свързан със съвместимостта на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ с Хартата на основните права и свободи /ХОПЕС/. Ответникът - началник на Гранично полицейско управление /ГПУ/-Средец към Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР /ГДГП-МВР/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. Не намират основание оплакванията на О. Р., свързани с диспозитива на първоинстанционното решение, в частта, в която то е обявено за окончателно на основание чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗЧРБ, предвид допуснатата поправка на явна фактическа грешка, с постановеното при условията на чл. 175, ал. 1 АПК решение № 9036/6.03.2026 г. и предвидената с него обжалваемост на съдебния акт. С оглед на това следва да бъде оставено без уважение и искането на жалбоподателя за допускане на преюдициално запитване до СЕС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалбата на О. Р., срещу заповед рег.№ 5404ПАМ-331/13.10.2025 г. на началника на ГПУ-Средец към ГДГП-МВР, с която на основание чл. 44, ал. 1, чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. с. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44в ЗЧРБ, и чл. 24, пар. 2, б. "Б" от Регламент /ЕС/ 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система /ШИС/ в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент /ЕО/ № 1987/2006, на чужденеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на мярката "връщане". От първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, въз основа на която и при съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства АССГ приема за установена следната, възприета и от настоящия състав, фактическа обстановка: Жалбоподателят О. Р. е със статут "чужденец с неподновена карта за временна закрила", чийто срок на валидност е изтекъл 23.02.2023 г., по отношение на когото липсват данни за наличен регистриран адрес на територията на Република България. На 12.10.2025 г. при извършена от гранични полицаи проверка на движещ се автомобил с украинска регистрация на разклона за [населено място], община Средец, област Бургас, чуждият гражданин е заловен да превозва четирима нелегални мигранти /с произход Кралство Мароко и Ливан/ без документи за самоличност, които не са могли да удостоверят влизането си в страната от Република Турция по законоустановения ред. Всички лица и автомобилът са задържани и отведени до ПВЗЛ в ГПУ, като за това са уведомени ДАНС и Районна прокуратура-Бургас. Срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство ДП № 64/12.10.2025 г. по чл. 280 НК. При тези данни, със заповед рег.№ 5404ПАМ-330/13.10.2025 г. на началника на ГПУ-Средец, на жалбоподателя О. Р. е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" в Република Украйна, за обезпечаване изпълнението на която е издадена и заповед рег.№ 5404ПАМ-332/13.10.2025 г. за налагане на ПАМ "принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция", както и атакуваната пред първоинстанционния съд, заповед рег.№ 5404ПАМ-331/13.10.2025 г. за налагане на ПАМ "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз". съгласно последната, при постановяването й са съобразени обстоятелствата, отразени в предложение рег.№ 5404р-9858/13.10.2025 г., относно спирането и задържането на чужденеца. След издаване на заповедта, с протоколно определение № 72/14.10.2025 г. на Районен съд-Средец, III състав, постановено по НОХД № 243/2025 г. /образувано срещу О. Р. във връзка с ДП № 64/12.10.2025 г. по чл. 280 НК/, съдът одобрява споразумение по чл. 381 НПК, с което жалбоподателят, като обвиняем, се признава за виновен в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ, т. 5 и т. 6, вр. с ал. 1 НК. По силата на споразумението, на чужденеца е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 10 месеца /отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години/, заедно с "глоба" в размер на 3 000лв. Видно от данните от приобщените по делото доказателства, чуждият гражданин не е принудително изведен от страната, а е напуснал доброволно Р България през ГКПП-Лесово, на 14.10.2025 г. в 17.08ч. При тази фактическа установеност, първостепенният съд формира извод за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, съдържащ фактическите и правни основания за издаването му и без допуснати при това съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон. Така мотивиран постановява обжалваното пред настоящия съдебен състав, решение, с което отхвърля жалбата на чуждия гражданин. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил всички правнозначими факти, обосновал е верни правни изводи и изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и е ненужно да бъдат преповтаряни в цялост в мотивите на настоящото решение, с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславяща отмяната му като неправилен. Възраженията на касатора по същество са поддържани и пред първата инстанция и същите обосновано са отхвърлени като неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. По делото е представена заповед № 4070з-632/17.06.2024 г. на директора на РДГП-Елхово, с която на основание чл. 44, ал. 1, изр. първо, ал. 5, ал. 6, ал. 9, ал. 10 и ал. 13, вр. с чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ, издателят на акта е оправомощен да налага ПАМ по чл. 39а, ал. 1 и чл. 44, ал. 5, ал. 6, ал. 9, ал. 10 и ал. 13 ЗЧРБ, в това число и процесната - забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧРБ се допуска правомощията по издаване на заповеди за прилагане на принудителни мерки по този закон да се делегират от съответните директори на оправомощени от тях длъжностни лица, поради което е налице материална компетентност на издателя на акта. Първостепенният съд е обсъдил подробно и възраженията на жалбоподателя за липсата на изложени в заповедта мотиви, при което законосъобразно установил, че тя е надлежно мотивирана и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Посочени като правно основание са чл. 44, ал. 1, чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. с. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44в от ЗЧРБ и чл. 24, пар. 2, б. "Б" от Регламент /ЕС/ 2018/1861, а като фактически - обстоятелствата, съгласно докладна записка рег.№ 5404р-9858/13.10.2025 г. /визирана в акта като "предложение под същия номер/ на началника МГПГ на ГПУ-Средец, сочещи на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката. При тези данни вярно е преценено наличието на мотиви на заповедта, включително при съобразяване на тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Обосновано АССГ приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като и че дори да се счете, че е допуснато нарушение по чл. 26 АПК и чл. 34 АПК, същото е несъществено, тъй като е без значение за съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление и не е попречило на Р. да организира ефективно и да упражни в пълна степен правната си защита. Още повече, че чуждият гражданин не е представил доказателства, оборващи установените по административната преписка данни /в това число обстоятелствата, посочени от органа, като основания за издаване на акта по чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ/, независимо, че в съдебната фаза на производството е запознат с него и надлежно представляван от упълномощен адвокат. Отделно от това, спецификата на регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, поради което отклонение от общите правила на административния процес се явява оправдано от легитимна цел. Не се подкрепят от събраните писмени доказателства и възраженията на касатора за липса в административното производство на извършен превод на разбираем от него език, предвид осигурения му превод от руски език, изрично посочен и ползван като език за комуникация и в хода на НОХД № 243/2025 г. съгласно приложеното протоколно определение № 72/14.10.2025 г. на РС-Средец. В атакуваното съдебно решение, противно на оплакванията на касатора е извършен подробен анализ на приложимата нормативна уредба и са изложени обосновани съображения в подкрепа на заключението, че заповедта е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз, се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от същия закон. В настоящия случай административният орган се е позовал на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ - наличие на данни, че чужденцът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Предвид обстоятелството, че на 12.10.2025 г. жалбоподателят е превозвал група от четири нелегални мигранти, за което срещу него е образувано ДП № 64/2025 г. по описа на РП-Бургас, като по силата на споразумение по чл. 381 НПК по НОХД № 243/2025 на РС-Средец, му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца" и "глоба в размер на 3000лв" за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, т. 5 и т. 6, във вр. с ал. 1 НК /противозаконно подпомагане на повече от едно лице за преминаване на страната, извършено чрез използване на моторно превозно средство, с цел да набави за себе си имотна облага/, правилно административният съд приема за осъществени елементите на фактическия състав на чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, а оттам и че заповедта е законосъобразна. За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи, че без правно значение е неколкократното погрешно посочване от състава на АССГ на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като основание за налагане на процесната ПАМ, доколкото от решението става ясно, че предмет на изследване е било наличието на материалните предпоставки именно по т. 4 на горепосочения законов текст, при условията на която е издадена и оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд преценява за неоснователно и оплакването за допуснато при постановяване на процесната ПАМ, нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, съгласно която при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето, доколкото оспорващият не твърди наличието на никое от посочените в нормата обстоятелства. Не може да бъде споделена и защитната теза, че не става ясен началния момент, от който започва да тече срока на забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС, предвид обвързването му с датата на изпълнение на мярката "връщане". Съгласно данните по преписката, действително на чуждия гражданин, освен процесната ПАМ е наложено "експулсиране в Р Украйна", но той е напуснал доброволно страната на 14.10.2025 г., от която дата ще тече и началния срок на забраната. Предвид изложеното и липсата на пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на постановеното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение