Определение от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Файненшъл България“ ЕООД срещу решение № 369 от 28.01.2026 г. по адм. дело № 1247/2025 г. на Административен съд – Пазарджик. С обжалваното решение АС – Пазарджик е отменил отказ на „Файненшъл България" ЕООД, в качеството на администратор на лични данни да предостави на Х. П. С. исканата със заявление от 01.09.2025 г. информация за обработвани негови лични данни и копия от документи като носители на тези данни във връзка със сключен между страните договор за кредит. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно тълкуване и прилагане на закона и иска да се отмени като се отхвърли първоначалната жалба. В касационната жалба е направено искане за спиране на съдебното производство до произнасяне на Съда на ЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Ответникът по касационната жалба – Х. П. С., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, в хода за произнасяне по същество, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че искането за спиране на производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК поради отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна е основателно, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е отговор на „Файненшъл България“ ЕООД по заявление на Х. С. да му бъде предоставен достъп до всички лични данни, които дружеството обработва, в качеството му на администратор на лични данни, като му предостави "... копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на Х. П. С., включително, но не само договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и други... ". В оспорения отговор е посочено, че "Файненшъл България" ЕООД е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции и като такава извършва финансови дейности, като сключване на гаранционни сделки и други финансови услуги, позволени съгласно чл. 3 ЗКИ. Заявено е, че "Файненшъл България" ЕООД обработва лични данни на Х. С. във връзка с договори за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключени с "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и че към момента всички договори за гаранция са прекратени, като единствената оставаща операция по обработване на личните данни е тяхното съхранение. Предвид изложените фактически обстоятелства, касационният съд намира, че е налице сходство между предмета на спора по делото и описаната в определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените от съда фактически и правни съображения, мотивирали отправянето на преюдициално запитване. Въпросите до СЕС, формулирани в определението на АС – Варна по адм. дело № 1643/2025 г., са с оглед правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите са предмет на обработка под формата на съхранение (архивиране) за целите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Следва да се има предвид обаче, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период, след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни, както и копие от личните му данни в процес на обработване. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т. е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело. Търсеното от СЕС тълкуване на тези разпоредби съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса касае, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 и по дело № С-487/21 на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост (относно вида на обработване на данните), независимо че третира сходна проблематика. Предвид изложеното и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на СЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,