Решение № 255 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." срещу Решение №5338 от 15.05.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело №490/2025 г. С обжалваното решение е обявено за нищожно решение от 25.02.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 -2020 г.", с което на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №ОПВ-Д-31 от 27.09.2023 г. с „Хидрострой България“ ЕООД, по Обособена позиция (ОП) №1, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 163а, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата). Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." (ОПОС), счита обжалваното решение за неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приложил чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като по отношение на предходно издадения административен акт, съставът на Върховния административен съд (ВАС) не се е произнесъл по съществото на спора. Констатираните нарушения са доказани и използваната правна квалификация изпълва състава на посочената нередност. Налице е различна правна квалификация на нарушенията в двата административни акта, поради което не е налице тъждество между правната квалификация на установените нарушения по отменения административен акт и процесния. По изложените съображения намира, че неправилно първоинстанционният съд е обявил нищожност на оспорвания административен акт. Излага подробно фактите по делото като приема, че са налице предпоставките за определяне на финансова корекция. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна следното: Със Заповед №РД-ОП-60 от 30.09.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на РИОСВ - Варна е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Дейности за подобряване състоянието на влажни зони Дуранкулашко езеро и Шабленско езеро". На 31.07.2023 г. директорът на РИОСВ – Варна обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "СМР за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения в "Шабленското езеро" и "Дуранкулашкото езеро" с две обособени позиции: ОП №1 "Реконструкция на съществуващо преливно съоръжение (неработещ) шлюз савак, в ПИ № 39493.38.169 и възстановяване на съществуващ канал за връзка с Дуранкулашкото езеро с Черно море в ПИ № 39493.39.23, с. Крапец, община Шабла, област Добрич" и ОП №2 "Изграждане на гравитационно преливно съоръжение тип "Широк праг" в ПИ № 83017.44.18 и канал – земен профил за връзка на Шабленското езеро с Черно море в ПИ № 83017.44.66, гр. Шабла, община Шабла, област Добрич". С Решение № D26616943/29.08.2023 г. директорът на РИСОВ – Варна определя за изпълнител по ОП №1 – "Хидрострой България" ЕООД. На 27.09.2023 г. между РИОСВ – Варна и "Хидрострой България" ЕООД е сключен Договор № 0ПВ-Д-31/27.09.2023 г. на стойност 187 099, 76 лв. без ДДС и съответно 224 519, 71 лв. с ДДС. С решение от 09.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на РИОСВ – Варна е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №ОПВ-Д-31 от 27.09.2023 г. с „Хидрострой България“ ЕООД, по ОП №1, за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ЗОП и чл. 163а, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, и ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С Решение №2952 от 21.03.2024 г. по адм.д. №207/2024 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение №13736 от 17.12.2024 г. по адм.д. №6820/2024 г. на ВАС, е отменено решение от 09.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. С Писмо, изх. № 3-015-0002-2-4/03.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСФУ), РИОСВ – Варна е уведомена за констатирани две нарушения при осъществен последващ контрол за законосъобразност на обществена поръчка с предмет по ОП №1 "Реконструкция на съществуващо преливно съоръжение (неработещ) шлюз савак, в ПИ № 39493.38.169 и възстановяване на съществуващ канал за връзка на Дуранкулашкото езеро с Черно море в ПИ № 39493.39.23, с. Крапец, община Шабла, област Добрич" и сключения в резултат на нея договор с "Хидрострой България" ЕООД – изпълнител, както и с оглед мотивите на Решение № 13736 от 17.12.2024 г. по адм. дело № 6820/2024 г. на ВАС. На 14.02.2025 г., РИОСВ – Варна депозира възражение по установените нарушения. На 25.02.2025 г. е издадено оспорваното в настоящото производство решение, с което на РИОСВ – Варна е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №ОПВ-Д-31 от 27.09.2023 г. с „Хидрострой България“ ЕООД, по ОП №1, финансирани със средства от ЕФСУ, за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 163а, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Представена е Заповед №РД-772 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел за некореспондиращо с фактите по делото, становището на административния орган, че Върховният административен съд не се е произнесъл по съществото на спора. Според съда, ВАС е изложил подробни и задълбочени мотиви защо намира изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, по отношение нарушението на чл. 59, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ЗОП, за правилни и законосъобразни. ВАС изрично се е произнесъл и по отношение визираното от органа нарушение на чл. 163а, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ и чл. 49, ал. 1 ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП, които норми касаят изискванията към техническите ръководители, като е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за липса на констатираните нарушения, съответно за незаконосъобразност на административния акт в посочената част. Според първоинстанционния съд единствено нови фактически установявания биха могли да послужат като основания за налагане на финансова корекция, какъвто не е настоящият случай. Въз основа на така установеното, съдът е обосновал извод, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК и е обявил неговата нищожност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По отношение на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът не излага конкретни оплаквания, които да бъдат разгледани от касационната инстанция. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК. Анализът на тези обстоятелства обосновава извод за липса на пълно тъждество между правната квалификация на установените нарушения по отменения административен акт и повторно постановения. Следва да се отчете и обстоятелството, че в Решение №13736 от 17.12.2024 г. по адм.д. №6820/2024 г. на ВАС по отношение на първото нарушение се приема, че „Няма доводи на УО, че извозването на изкопни почви не е предмет на обществената поръчка за строителство или че е следвало до се обособи в обособена позиция или отделна обществена поръчка, както и дали е свързано пряко със строителството и необходимо за изпълнение на строителството“, както и че „няма изложени мотиви от УО, че след като основния предмет на поръчката е строителство за дейността по извозване на изкопни почви не е необходимо да се доказва от изпълнителя правоспособност за превоз, а по негова преценка може да извърши извозването със собствен транспорт или с нает или договорен с други лица транспорт“. В заключение съдът намира, че като не е изяснил тези обстоятелства, УО е издал необоснован акт. По отношение на второто нарушение, в горепосоченото съдебно решение на ВАС се сочи, че „При случаи като настоящия не е достатъчно административният орган да констатира, че е поставено завишено изискване спрямо нормативно предвиденото, а следва да обоснове липсата на пропорционалност на поставеното изискване спрямо предмета на поръчката.“. Именно тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че не са установени твърдените нарушения. Съобразявайки тези мотиви на ВАС, в обжалвания административен акт, административният орган е развил подробни доводи, които според него недвусмислено обосновават начина, по който посочените неясни изисквания в обявлението и документацията са дали предимство и необосновано са ограничили участието на лица в обществената поръчка. Наличието на допълнителни мотиви (в съответствие с констатацията на ВАС) в подкрепа на твърдяното от органа нарушение, съставляват по същество нови фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на твърдяното нарушение. Съобразявайки горните обстоятелства, се обосновава извод за липса на пълно тъждество между отмененото решение и настоящия административен акт, както по отношение на правната квалификация, така и по отношение на фактическите обстоятелства. В този смисъл не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. За пълнота, следва да се обърне внимание, че в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се „налага“, както неправилно приема първоинстанционният съд. В практиката на Върховния административен съд многократно изрично е отбелязвано, че финансовата корекция няма „санкционен характер“. Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. С оглед посочено, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът е следвало да се произнесе, като извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК на оспорения нов административен акт – решение от 25.02.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 -2020 г.". Въпросите относно законосъобразността на оспорения административен акт, повдигнати с жалбата, не са обсъдени от сезирания съд, поради което делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд