Определение № 131 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на „М. за допълване В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ НА на определение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 575/10 по описа на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК, с което не се допуска до касация обжалваното от страна на ЗАД ”Б., въззивно решение № 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г., с което е оставено в сила решението на СГС,ТО, VІ-10, постановено по т.д. № 1391/06 по описа на съда в обжалваната част, с която е уважен искът на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София срещу касатора с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева–застрахователно обезщетение и е отхвърлен обратният иск на ответника срещу „М. в качеството у на трето лице-помагач на ответника с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева. Претендира се да бъде осъден подалият касационната жалба ЗАД ”Б. да заплати на „М. в качеството му на ответник по обратния иск на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София на основание чл. 81 от ГПК вр. с чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 36 000 лева- разноски в производството пред ВКС. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК ЗАД „Б. в писмено становище счита молбата за неоснователна, навежда и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението за адвокат. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София счита, че не следва да отговаря за разноските дължими на молителя пред касационната инстанция, тъй като не е подавал касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 575/10 по описа на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК, съдът е постановил, че не се допуска до касация обжалваното от страна на ЗАД ”Б., въззивно решение № 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г., с което е оставено в сила решението на СГС,ТО, VІ-10, постановено по т.д. № 1391/06 по описа на съда в обжалваната част, с която е уважен искът на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София срещу касатора с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева–застрахователно обезщетение и е отхвърлен обратният иск на ответника срещу „М. в качеството у на трето лице-помагач на ответника с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева. По делото с отговора на касационната жалба от страна на пълномощника на „М. адв. П. е представен и договор за правна помощ в производството пред касационната инстанция, от който се установява, че е договорено и платено от страна на доверителя възнаграждение в размер на 36 000 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл.81 от ГПК вр. с чл.78 ал.3 от ГПК, молителят, в качеството му на главна страна –ответник по касационната жалба има право на разноски. Същият се явява в това качество, тъй като е ответник по обратния иск срещу него за сумата от 1 540 766,40 лева, по който обжалваното решение на въззивната инстанция съдържа произнасяне и в тази част решението също е предмет на касационната жалба или разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК в случая не намира приложение. По отношение на наведеното от страна на касатора „Б.” АД възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението за адвокат, договорен между „М. и процесуалния му представител, то това възражение е следвало да се направи в рамките на производството по допустимостта на касационното обжалване по чл.288 от ГПК при произнасяне по което, съдът принципно дължи и присъждане на разноските пред касационната инстанция. Недопустимо е същото да се разглежда едва в производството по чл.248 от ГПК за допълване В ЧАСТТА за разноските на вече постановен и влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното, съдът