Определение № 2567 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Димитров, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против определение № 11488/29.12.2023 г., постановено по адм. дело № 957/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо с изх. № ИЗ-391/12.01.2023 г. на началник отдел СДВРП при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че процесната частна жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – София-град. Съображенията на тричленния състав на ВАС в тази насока са следните: Предмет на производството по адм. дело № 957/2023 г. по описа на АССГ е жалба на Р. Димитров против писмо /погрешно посочено в жалбата като заповед/ с изх. № ИЗ-391/12.01.2023 г. на началник отдел СДВРП при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. На 09.12.2022 г. Р. Димитров подал 2 бр. молби до главния директор на ГДИН с искане отново да бъде преместен в Затвора [населено място], в следствие на което му било изпратено оспореното писмо, в което е посочено, че следва да се уведоми лишеният от свобода, че е следвало да оспори постановените заповеди № Л-4619/23.10.2020 г. и № Л-1418/06.04.2022 г. на главния директор на ГДИН, с които на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС през 2020 г. е бил преместен от Затвора [населено място] в Затвора [населено място], а през 2022 г. му е отказано преместване в Затвора [населено място] и Затвора [населено място]. Във връзка с така постановеното, настоящият състав счита, че оспореното писмо с изх. № ИЗ-391/12.01.2023 г. на началник отдел СДВРП при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има белезите на заповед по чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС – т.е. на отказ от преместване. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. В чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС е посочено, че Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно. Съгласно ал. 4 на чл. 62 ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020 г.) постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд, като определението на съда е окончателно. Поради това, че с изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо горепосочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища, то компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на Административен съд – София-град следва да е тричленен състав на същия съд. По тези съображения, настоящото дело следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Административен съд – София-град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,