Определение № 372 от 19.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 311/2009 г.

Производството е по реда на чл.286 ал.2 вр.ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на "ЧЕЗ Р. България"АД срещу разпореждането от 24.03.2009 год. по гр.д. № 681/08 год. на К. окръжен съд с което е върната като просрочена касационната жалба на дружеството срещу постановеното по делото въззивно решение. Доводите по касационната жалба са свързани с нередовното връчване на съобщението за изготвяне на въззивното решение, тъй като е нарушен чл.39 ал.1 ГПК – не е връчено на посоченото лице за връчване на призовки и съобщения – юрк. Ася Т. Поради това, депозираната от "ЧЕЗ Р. България"АД жалба не е просрочена и разпореждането за връщане - неправилно. В депозиран по делото писмен отговор ответникът Й. М., чрез пълномощника си е изразил становище, че разпореждането на К. окръжен съд е законосъобразно. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред К. окръжен съд "ЧЕЗ Р. България"АД е била представляван от юрисконсулт А. Т., като тя в качеството на процесуален представител е депозирала и подписала и въззивната жалба. Съобщението за изготвяне на въззивното решение е изпратено на адреса на управление на "ЧЕЗ Р. България"АД. Връчено е на 18.03.2008 год. на В. И. Касационната жалба е депозирана на 20.03.2009 год., видно от входящото клеймо върху нея, т.е. извън 1-месечния срок по чл.283 ГПК. Преклузивният срок започва да тече от момента в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник, че решението е изготвено. В конкретния случай, страната-ЮЛ е редовно уведомена по реда на чл.50 ал.3 вр.ал.1 ГПК. Тезата на "ЧЕЗ Р. България"АД по частната жалба се дължи на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК. Преди всичко, няма посочено "лице за призоваване и връчване на съобщения", каквото е твърдението по жалбата, доколкото за юрк. Таскова се съдържа общото посочване като процесуален представител и на второ място – тълкуването, че на адреса на управление връчването става само на юрисконсулта съставлява недопустимо разширително тълкуване, което от своя страна води до корекция/заобикаляне на реда по чл.50 ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.