Решение № 5032 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък срещу Решение № 3934 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 140/2025 г. на Административен съд - Стара Загора. С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед № 182/04.02.2025 г. на кмета на община Казанлък, с която на „Джипи-Н“ ЕООД е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил рег. № [рег. номер], с водач А. Д. С. и преписката е изпратена за ново произнасяне по заявление вх. № 68-3248-79/30.12.2024 г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва становището на съда, че представеният в административното производство договор № 144 от 29.05.2019 г. отговаря на изискванията на закона, доколкото същият не съдържа съществени елементи на двустранната сделка (договор), а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Твърди, че в производството по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз кметът на община Казанлък разполага с правомощие да преценява валидността му. По изложените съображения счита, че при издаване на отказа не са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – „Джипи-Н“ ЕООД, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 182/04.02.2025 г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 24, ал. 9 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34 от 1999 г.) и чл. 12, ал. 1, изр. четвърто от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на „Джипи-Н“ ЕООД е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък за автомобил рег. № [рег. номер], с водач А. Д. С.. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. № 68-3248-79/30.12.2024 г. на „Джипи-Н“ ЕООД е направено искане до кмета на община Казанлък за издаване на 85 броя разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАвтП, със срок на валидност от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Към заявлението е приложен списък на лицата по чл. 9, т. 11 (приложение № 4б). В списъка на водачите се съдържат данни за техните имена, ЕГН, номерата на удостоверенията за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) за всеки един водач и номерата на договорите. Във връзка с подаденото заявление с писмо изх. № 68-3248-79#1/24.01.2025 г. на заместник-кмета на община Казанлък е изискано от заявителя да представи в седемдневен срок от получаването му валиден договор по чл. 12, ал. 1 ЗАвтП по отношение на водача А. Д. С., както и валиден договор за правото на ползване съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗАвтП за автомобил с рег. № [рег. номер]. С писмо вх. № 68-3248-79#2 от 29.01.2025 г. в указания срок са представени изисканите документи. Мотивите за отказа са, че представеният договор № 144 от 29.05.2019 г., сключен между А. Д. С. и „Джипи-Н“ ЕООД, макар и наименуван като договор, не съдържа елементите на двустранен договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Посочено е, че липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца и водача е абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните предпоставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 ЗАвтП. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗАвтП удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице кумулативно следните предпоставки: 1 отговаря на изискванията за благонадеждност; 2 разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 7 ЗАвтП и 3. няма публични задължения. Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗАвтП за издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5 от закона, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП действително предвижда, че правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Извън материалната компетентност на органа обаче е да преценява валидността на представения договор от гледна точка на пълнотата на неговото съдържание и съответно да тълкува изразената със сключването на договора воля на страните по него (в този смисъл Решение № 13290 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2025 г., VII о., Решение № 128 от 7.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2025 г., VII о. и Решение № 1387 от 9.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 414/2026 г., VII о.). Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 511,29 евро с левова равностойност 1 000,00 лева за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно. Посоченият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на предоставената правна помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение