Определение № 107 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4584/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Горепосоченото дело е образувано по подадена от В. Н. К. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение № 664 от 09.05.2022 г. по в.гр.д.№ 686 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав. С определение № 4368 от 14.12.2022 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е оставил тази молба без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото. С молба вх.№ 11683 от 23.12.2022 г. ответницата по молбата за отмяна И. П. Г. е поискала ВКС да допълни определението си от 14.12.2022 г. в частта за разноските, като й присъди разноски за делото пред ВКС в размер на 3 500 лв. В писмени отговори от 16.01.2023 г. и от 17.01.2023 г. молителката В. Н. К. оспорва молба за присъждане на разноски като напълно неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по молбата за отмяна/ и преди изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението е постановено на 14.12.2022 г., срокът му за обжалване изтича на 28.12.2022 г., а молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена на 23.12.2022 г./. По същество молбата е частично основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Предвид изхода на делото по молбата за отмяна и на основание чл.78 ГПК молителката В. К. е длъжна да заплати на ответницата по молбата И. Г. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС. Искането за осъждането на молителката да заплати на ответницата по молбата тези разноски е направено своевременно, още в отговора на молбата за отмяна от 22.11.2022 г./лист 42 и 43 от делото на ВКС/. Към отговора са представени както списък за разноските, така и договор за правна защита и съдействие от адвокат с договорено адвокатско възнаграждение от 3 500 лв. /лист 44 от делото на ВКС/. Въпреки това в определението си от 14.12.2022 г. настоящият състав на ВКС е пропуснал да присъди тези разноски. Неоснователно е възражението на В. К., че претендираните разноски не се дължат, тъй като нямало доказателства за тяхното реално плащане по сметка на адвоката на И. Г.. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 г. изрично е записано, че договореното адвокатско възнаграждение от 3 500 лв. е заплатено на адв.Н. в брой, което съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно доказателство /представлява разписка/ за плащане на адвокатското възнаграждение. Неоснователно е възражението на В. К., че разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Н. не се дължат, тъй като делото е било прекратено /а не е разгледано по същество/ и по него адвокатът не е извършил същинска дейност по процесуално представителство. Съгласно чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото /какъвто акт в конкретния случай е определение № 4368 от 14.12.2022 г./, съдът се произнася и относно разноските, а съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение, без процесуално представителство в открито съдебно заседание /какъвто е настоящия случай/, също се дължи адвокатско възнаграждение, но в размер на 3/4 от възнаграждението по реда на чл.7 и 8 от наредбата. Това възнаграждение се дължи независимо от това дали по молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение за прекратяване на делото или с решение по съществото на молбата за отмяна. Основателно е обаче възражението на В. К. за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Н.. Предвид факта, че молбата за отмяна е недопустима, правната и фактическа сложност на делото не е голяма, поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК за изготвения от адв.Н. отговор на молбата за отмяна следва да се присъди минималното дължимо адвокатско възнаграждение. За конкретния случай съгласно разпоредбите на чл.9, ал.4 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща редакция към 22.11.2022 г., когато е изготвен отговора на молбата за отмяна/, това минимално възнаграждение възлиза на 1 776,70 лв. /3/4 от минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата в размер на 2 368,93 лв./. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение