Определение № 6990 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 346/2024 г.

Община Септември е подала частна жалба срещу определение № 2592/01.11.2023 г. по адм. дело №2698/2023 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение №РР-4932/3.02.2023 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Направени са оплаквания за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив е възразил срещу частната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е основателна. С решение №РР-4932/3.02.2023 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" продължил срока на действие на издаденото на "Б. К." ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], община Септември разрешително № 31510561/27.12.2016 г. за водовземане от подземни води от подземно водно тяло с код №BG3G00000Pt047 чрез един каптиран извор, разположен в имот №000717 в землището на село Варвара, община Септември с цел на водовземането "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване". Решението е обжалвано от Община Септември с оплаквания за незаконосъобразност поради нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Направени са твърдения, че имотът, в който се намира каптирания извор, е частна държавна собственост, а каптираният извор е публична общинска собственост на Община Септември, на основание §7, ал.1, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите. Поддържа се, че Община Септември не е дала съгласие на административния орган за издаване на разрешителното и за продължаване на неговото действие. С определение №2592/01.11.2023г. по адм. дело №2698/2023г.по описа на Административния съд-Пловдив жалбата на Община Септември е оставена без разглеждане с мотиви, че жалбоподателят не е адресат на административното решение и няма личен и пряк правен интерес да го обжалва. Съдът посочил, че поземлен имот с идентификатор 10104.383.717 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара е частна държавна собственост, горска територия, а водният обект - публична държавна собственост съгласно чл.11, т.З ЗВ. При положение, че не се засягала общинска собственост, Община Септември нямала правен интерес да обжалва решението на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Представеният акт за публична общинска собственост № 2483 от 05.07.2016 г. за имот - каптиран естествен извор, находящ се в имот № 000717 по картата на възстановената собственост на село Варвара, не доказвал, че изворът е общинска собственост, защото актът не бил вписан. Каптираният естествен извор не представлявал общинска собственост нито по закон, нито по силата на правен акт. Въззивната инстанция намира, че определението е неправилно. Община Септември не е адресат на решението, което обжалва, както е приел административният съд. Правният й интерес не може да се изведе и от твърдението, че е собственик на каптирания естествен извор, от който се осъществява водовземане от подземни води, тъй като правото на собственост е гражданско право и ако е нарушено, се защитава по исков ред. Община Септември обаче се позовава на права, произтичащи от решение № 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което, за срок до 1.01.2036 г., й е предоставено безвъзмедно правото на управление и ползване на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост-находище №15 от приложение №2 на Закона за водите. Административният съд не изследвал относимите фактически обстоятелства и не е изложил мотиви налице ли е засягане на предоставеното от държавата право на управление и ползване на Община Септември с издаденото решение за продължаване на срока на разрешителното. При преценката за допустимост на подадената жалба съдът е следвало да се съобрази и чл.52, ал.1, т.3 ЗВ, според който кметът на общината след решение на общинския съвет издава разрешителни за водовземане от води, включително, от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води-изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините Административният съд е пропуснал да конституира като страна по делото титуляря на разрешителното, с чието участие следва да се изясни правният интерес на жалбоподателя. Поради това определение № 2592/01.11.2023 г. по адм. дело №2698/2023 г. по описа на Административния съд-Пловдив за прекратяване на производството следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд