Решение № 4759 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Варна против решение № 8056/17.07.2025 г. по адм. дело № 2049/2024 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 КСО и на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – А. Х. М., чрез адвокат В. Петров изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен и претендира разноски за касационната инстанция по реда на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 8056/17.07.2025 г. по адм. дело № 2049/2024 г. на Административен съд – Варна е отменил по жалба на А. Х. М., Решение № 2153-03-121/08.08.2024г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/09.05.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Варна на НОИ и разпореждане[номер]/30.06.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх. № 2113-03-14 от 03.01.2024 г. на А. Х. М., при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърдените с него разпореждания на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. Варна. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст А. М. е имала навършена възраст [възраст], каквото е изискването на чл.68, ал.3 КСО. Пенсионният орган й е зачел действителен стаж с продължителност 14 год. 03 мес. 06 дни. Органите на НОИ са приели, че А. М. има изискуемата по закон възраст за придобиване право на ЛПОСВ, но не притежава минимално изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО сочи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която посочва кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приел въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно счетоводна експертиза, че действителният осигурителен стаж в Република България за А. М. надвишава 15 години. Вещото изчислява общия размер на действителния осигурителен стаж на ответникът по касация в три варианта, като съобразно: Вариант 1 - действителен осигурителен стаж преизчислени: 19 години 10 месеци 12 дни, в т.ч в България 16 години 1 месеци 12 дни в т.ч в Германия 3 години 9 месеци 0 дни; Вариант 2 - действителен осигурителен стаж преизчислени: 18 години 8 месеци 6 дни, в т.ч в България 14 години 11 месеци 12 дни, в т.ч в Германия 3 години 9 месеци 0 дни; Вариант 3 - действителен осигурителен стаж, преизчислени: 19 години 3 месеци 6 дни, в т.ч в България 15 години 6 месеци 12 дни, в т.ч в Германия 3 години 9 месеци 0 дни. Неоснователни са доводите на касатора за неточно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". С оглед изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените и своевременно претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на адвокат В. Петров на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, вр. с § 2а от ДР на същата наредба в размер на 255,64 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,