Решение № 6208 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София - град, чрез упълномощената юрк. Д. Велкова, срещу Решение № 41296 от 10.12.2025 г., постановено по адм. д. № 3193 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 2153-21-67 от 07.03.2025 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което е оставено в сила разпореждане [номер] от 03.01.2025 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София - град, с което е изменено разпореждане [номер] от 04.09.2024 г. относно осигурителния доход и индивидуалния коефициент, и е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. С. С., с [ЕГН]. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличие на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище за необоснованост на извода на състава на АССГ, че няма законово основание да се зачете декларирания осигурителен доход, само когато дължимите осигурителни вноски са изцяло платени. Касационният жалбоподател счита, че противно на възприетото от съда, законодателят не е предвидил законово основание за пропорционално зачитане на осигурителния доход при отчитане на всички реално платени осигурителни вноски, независимо че не са в дължимия размер, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО, във вр. с чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Подчертава значението на властническия метод при регулиране на отношения в сферата на общественото осигуряване, като заявява, че осигурените лица имат правата, които законодателството изрично им предоставя. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на жалбата на С. срещу спорното решение на директора на ТП на НОИ – София - град. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като прави и евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди заседанието депозира становище, в което поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касация – С., чрез упълномощения адв. Х. Митков, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. Митков, който поддържа изразената в отговора процесуална позиция, като претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение № 2153-21-67 от 07.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София, с което е оставена без уважение жалбата на С. срещу разпореждане [номер] от 03.01.2025 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -София - град. С посоченото разпореждане, на основание по чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ КСО, е изменено разпореждане [номер] от 04.09.2024 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София - град, с което са изменени първоначално определените в разпореждане [номер] от 05.08.2024 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София - град осигурителен доход и индивидуален коефициент и съответен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С., платима пожизнено, считано от 19.02.2024 г. От фактическа страна съдът съобразил, че С. е подал Заявление с вх. № 2113-21-732 от 19.02.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. След направено доплащане от страна на лицето, с Разпореждане от 05.08.2024 г. исканата пенсия е отпусната от 19.02.2024 г. По делото не е спорно, че С. е роден преди 01.01.1960 г. и в периода от 01.01.1994 г. до 18.02.2024 г. има качеството на самоосигуряващо се лице, избрало да се осигурява за рискове „Инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт“ и за „общо заболяване и майчинство“ – тоест, за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”. Административният съд констатирал, че осигурителният стаж без прекъсване е взет предвид изцяло от органа по пенсионното осигуряване в разпореждането му от август 2024 г., като посочил и конкретните стойности на осигурителния доход за периодите от 2000 г. до февруари на 2024 г. Впоследствие, въз основа на допълнително получени сведения за 2015 г. е издадено разпореждане от 04.09.2024 г., с което е увеличен общият осигурителен доход на 423189,54 лв. и съответно индивидуалният коефициент и размерът на пенсията, а по отношение на останалите периоди не е направена промяна. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред, като директорът на ТП на НОИ е възложил допълнителна проверка за осигурителния доход на С., резултатите от която са отразени в констативен протокол от 17.12.2024 г. В него са описани направените вноски (авансови и окончателни) за периодите от 2016 г. до 2024 г., като е установено, че осигурителните вноски върху авансовия осигурителен доход и декларирания окончателен осигурителен доход за 2020 г. и 2023 г. са платени изцяло, а за останалите периоди са налице разминавания между дължимите и заплатените осигурителни вноски. Въз основа на тези данни е издадено Разпореждането от 03.01.2025 г., с което осигурителният доход на С. за 2023 г. е определен в размер на 21781,92 лв., като общият осигурителен доход е увеличен до размер от 434171,00 лв., което съответно довело до увеличение на индивидуалния коефициент и на размера на пенсията. По отношение на останалите периоди не е възприето основание за промяна, като за осигурителен доход е приет минималният такъв, върху който са внесени авансови осигурителни вноски от С., а не декларираният от него с годишните данъчни декларации (ГДД) окончателен осигурителен доход за съответния период. Първоинстанционният съд приел, че констатациите в протокола от 17.12.2024 г. не се опровергават от доказателствата по делото, в това число от представеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка съобразил данните за окончателния доход по подадените от лицето ГДД за периодите от 2016 г. до 2024 г. и изчислил съответните дължими осигурителни вноски. Приел за безспорно между страните, че авансовите вноски (върху минималния осигурителен доход) са били платени, както и че са представени доказателства за допълнително платени суми при годишно изравняване за периодите 2015 г. – 2022 г. Съдът установил също така и платени през 2024 г. вноски размер на 3710,67 лв. по заявени чрез декларация обр. 6 от 2024 г. корекции на дължимите осигурителни вноски за периодите 2015 г. – 2022 г., чийто общ размер обаче е 5968,28 лв., поради което възприел платената по корекцията сума за недостатъчна. Установил, че при подаване на ГДД за съответната година С. е декларирал по-нисък размер на задължението за допълнителните осигурителни вноски, които са декларирани с поне 3,5 % по-ниски от дължимите, но допълнително платената през 2024 г. сума не отговаряла на заявените корекции, което не се опровергавало от данните, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ, нито от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза. По отношение на това заключение АССГ приел, че е напълно необосновано и негодно да бъде ползвано, тъй като освен, че е посочило размер на дължимите осигурителни вноски, който не съответства на нормативно определения при рисковете, за които се е осигурявал С. като самоосигуряващо се лице, неговата възраст и декларирания от него окончателен размер на осигурителния доход, вещото лице не е изследвало реално платените суми за осигурителни вноски. Според експерта осигурителният доход на С. за 2016 г. – 2023 г. е равен на декларирания такъв от последния в съответните ГДД. Съдът счел обаче, че вещото лице не изследва въпроса какво действително е платено като осигурителни вноски, а се основава само на издадени удостоверения от Националната агенция за приходите (НАП), че ЕТ няма непогасени задължения за осигурителни вноски. По отношение на това удостоверение АССГ формирал извод, че то няма отношение към спорния въпрос платени ли са дължимите осигурителни вноски, тъй като се издава на база подадените от С. декларации обр. 6 за съответната година, а тези декларации и в частност верността на декларираните с тях обстоятелства не са изследвани от вещото лице, а и последната декларация била подадена две седмици преди искането за издаване на удостоверението. Въз основа на така възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е подробно мотивиран, като в него са изложени ясни и конкретни правни и фактически основания за издаването му. Изразил становище, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е съобразен с целта на закона. По отношение на материалната законосъобразност на акта, АССГ обсъдил относимата правна регламентация и достигнал до решаващ извод, че приложението на закона от страна на пенсионните органи при определяне на осигурителния доход на С. за периодите, за които е установено частично изпълнение на задължението за осигурителни вноски, противоречи на закона. В тази връзка изразил становище, че е лишено от законово основание разбирането им, че следва да се зачетете декларирания осигурителен доход, само когато дължимите осигуровки са платени изцяло. Аргументирал теза, че разпоредбата на чл. 70а от КСО не разграничава задължението за авансови вноски от това за окончателните и общо урежда, че осигурителният доход се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Поради това съдът приел, че следва да се отчетат всички реално платени суми за осигурителни вноски (не само авансовите) и на тази база да се изчисли осигурителният доход на лицето. По така изложените съображения съдът счел, че жалбата е основателна, макар не на посочените в нея основания, тъй като размерът на осигурителния доход на С., който следва да се зачете при определяне размера на пенсията е неправилно определен. Поради това постановил отмяна на спорното решение на директора на ТП на НОИ - София – град и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като присъдил и сторените по делото разноски в полза на С.. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба преимуществено са релевирани доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Eдинственото същинско касационно оплакване е срещу начина, по който съдът е приложил материалния закон, което го мотивирало да приеме за незаконосъобразен подхода на пенсионните органи да не зачетат осигурителен доход над авансово внесените осигуровки, там където не са платени изцяло дължимите окончателни осигурителни вноски за периодите на 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. Направеният в тази връзка прочит от АССГ на приложимата правна регламентация и по-конкретно на чл. 70а, ал. 1 КСО се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Цитираната разпоредба действително предвижда, че средномесечният осигурителен доход, въз основа на който се изчислява индивидуалният коефициент по чл. 70 КСО се определя за самоосигуряващите се лица от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е установено и касационният жалбоподател не оспорва, че С. е направил плащания при годишните изравнявания със съответните ГДД, както и съгласно направени корекции с декларация обр. 6 през 2024 г., като е внесъл суми, които значително надвишават размера на авансовите вноски за процесните периоди. Въпреки това пенсионната администрация е признала като осигурителен доход за тези периоди само основата, върху която са изчислени авансовите вноски за периодите. Тоест, при определянето на средномесечния осигурителен доход по реда на чл. 70а, ал. 1 КСО не е спазено изискването да се вземе предвид целият размер на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Основание за различно тълкуване не може да се открие в разпоредбите, на които се позовава касационният жалбоподател. Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО касае само авансовите осигурителни вноски, в това число за самоосигуряващите се лица, чието пълно заплащане в случая не е спорно. Именно поради това обстоятелство С. има качеството на „осигурено лице“ по дефиницията на пар. 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за всички процесни периоди. Разпоредбата на чл. 41 НПОС също не е пряко относима към спорния въпрос в случая, доколкото урежда доказателствените средства, чрез които самоосигуряващото се лице може да установи осигурителен стаж и осигурителен доход. Най-сетне, дължимо е съобразяване на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 КСО, тъй като същата регламентира как се изчисляват окончателните размери на месечния осигурителен доход, годишният осигурителен доход и на окончателните осигурителни вноски за лицата по ал. 8. Коментираната разпоредба обаче е обща и не съдържа конкретни правила за това какъв е размерът на осигурителния доход, който следва да се вземе предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент, приложим съгласно чл. 70 КСО за определяне на размера на личната пенсия за възраст и стаж. Специалната норма на чл. 70а, ал. 1 КСО е тази, която урежда определянето на посочения доход, като граматическото тълкуване на нейния текст не само допуска, но изисква като осигурителен доход да се зачете действителният размер на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Всъщност, противно на убеждението на касационния жалбоподател, правилно АССГ е възприел, че не съществува нарочно нормативно основание, което да дава правомощия на административния орган да направи неблагоприятно намаляване на осигурителния доход само до размера на основата, върху която се изчислени авансовите вноски по реда на чл. 6, ал. 8 КСО. Чрез тези си действия администрацията е нарушила принципа на законност, уреден в чл. 4 АПК. Изложеното води на извод за неоснователност на касационното оспорване, поради което дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, вкл. в частта относно присъдените разноски. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва заплащането на сторените по делото разноски. Съобразно представения списък на разноските и доказателствата за тяхното извършване, на С. се следва присъждането на сума в размер на 500,00 евро за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед характера на спора, положените от защитата на С. процесуални усилия, както и фактическата и правна сложност на спора. При това, направеното възражение за прекомерност не е надлежно мотивирано по изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение