Определение № 138 от 23.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1612/2014 г.

Производството е образувано, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 157 от 3.10.2014 г, по ВНОХД № 273/14 по описа на Видински окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано по жалба на подсъдимата Ф. Й. Ф. срещу присъда на Видински районен съд от 4.06.2014 г, по НОХД № 560/11 по описа на Видински районен съд. Делото е подсъдно като въззивна инстанция на Видински окръжен съд. С оглед на обстоятелството, че съдиите от посочения съд, са се отвели от разглеждане на делото, Видинският окръжен съд не може да сформира състав. Посоченото обстоятелство е от значение при преценката за това: дали делото следва да бъде пренесено за разглеждане в друг въззивен съд. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за възлагане на делото на друг въззивен съд, имайки предвид, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, производството следва да бъде пренесено в друг въззивен съд, а именно: в Окръжен съд, Монтана. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, І НО,