Решение № 105 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2010 г.

Решение № 105 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 06.05.2010 г. на Софийски градски съд, II-г въззивен състав, постановено по гр. д. № 3191/2007 г., с което е отменено решение от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1791/2006 г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Г. К. В., С. К. В., В. Б. Т. и Й. Б. А. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Б. Д. С. и Г. Д. С., че наследодателя на ищците Л. М. В. е била собственик по давност на имот с площ 307 кв. м. в местн. "Св. Д." в [населено място], заснета като част от имот пл. № * в к. л. № 10-8-Б по неодобрен кадастрален план на [населено място]. С определение № 1266 от 30.12.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правния интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато спрямо ищците има висяща процедура по възстановяване на собствеността, спряна от административния орган до разрешаване на възникнал спор за материално право, касаещ границите на възстановените имоти. Жалбоподателят С. К. В. счита решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилен изводът на съда, че е преклудирана възможността да повдига спор за материално право поради това, че планът за земеразделяне е влязъл в сила. Изтъква, че собствеността е възстановена в съществуващи реални граници, както и че е налице правен интерес от водене на иска предвид наличието на висяща административна процедура, която е спряна до разрешаване на възникналия спор за границите на имота. Ответникът по жалбата Б. Д. С., чрез пълномощника си адв. З., оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответницата Г. Д. С. не е представила писмен отговор на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищците са наследници на Л. М. В., починала 1994г., а ответниците са наследници на Д. М. С., починал 1960 г. Наследодателката на ищците е притежавала съгласно протокол за делба от 1950 г. нива с площ 5,4 дка в м. "Св. М." при съседи: Мито Зелинов, С. Д., Н. Борукова. С решение на ПК от 1996 г. е възстановено правото на собственост на наследниците в съществуващи стари реални граници върху нива от 3,100 дка и друга нива в същата местност от 2,300 дка. С решение № 548 от 21.03.2005 г. на ОСЗГ е признато правото на наследниците върху същите две ниви. Същевременно, на ответниците като наследници на Д. С., е възстановена собствеността с решение от 1999 г. върху нива от 1794 кв. м., съставляваща имот № 1008 в м. "Св. Д." и е издадена скица. През 1999 г. на базата на това решение имотът е заснет и нанесен в кадастралния план на [населено място] с нов пл. № * в кл. Г-10-8-Б с площ 1794 кв. м. Относно имота на ищците е съставена скица-схема на заснемане на реални граници, при която е установено, че границите спрямо имоти с № № * и * са променени - същите навлизат в посочените имоти. Поради това с протокол на ОСЗГ П. от 01.07.2005 г. е спряно производството по заявлението на ищците за възстановяване на имот с площ 3,100 дка в м. "Св. Д." в землището на [населено място] до решаване възникналия спор за материално право с наследниците на Д. М. С. Установено е при идентифициране местоположението на нивата на Л. В., че попада върху вече идентифициран имот с № 1008, който е възстановен на наследниците на Д. М. С. с решение от 1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и върху имот № 1010, възстановен на наследници на Г. Б. В. Техническата експертиза е приела, че имот № 1003 от 3,100 дка, заедно с имот № 152049 от 2,3 дка съответстват по местност и съседи на имота по разделителния протокол от 1950 г., като на място съществуват граници с ответника от юг - това е слог-скат. Реалната граница по линия АВ на скицата отговаря на границите, в които имотите са обработвани преди ТКЗС. Спорният имот е от 310 кв. м. и е обозначен от вещото лице. Във въззивното производство са приети две нови заключения на технически експертизи. Те определят спорната площ на 289 кв. м. Въззивният съд е установил, че имотите са заявени за възстановяване от страните въз основа на записвания в емлячен регистър и не може да се направи извод за съвпадащи насрещни претенции при постъпване на заявленията. Затова е счел, че спорът е възникнал при действията по техническото определяне на земите, подлежащи на възстановяване, за което е съставен протокол на ОСЗГ П. Поради това въззивният съд е намерил, че за ищците е преклудирана възможността да повдигат спор за материално право, тъй като са можели да защитят интересите си чрез обжалване на плана за земеразделяне. Приел е, че ответниците не оспорват правото на възстановяване на собствеността на ищците, а ищците целят да променят границите на имотите заснети и възстановени след приключена процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с влязъл в сила план за земеразделяне. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед констатирано противоречие на решението със задължителната практика на ВКС - ТР ОСГК № 1/1997 г. по въпроса за правния интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато спрямо ищците има висяща процедура по възстановяване на собствеността, спряна от административния орган до разрешаване на възникнал спор за материално право, който касае границите на възстановените имоти. Според разрешението в посоченото Тълкувателно решение искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим когато за ищеца е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността, което не е приключило с окончателен отказ. Създадена е и задължителна практика - решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на Върховния касационен съд досежно допустимостта с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се разрешават спорове за границите и точното местоположение на възстановените имоти. Така, Решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1145/2009 г. на II г. о. приема, че спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение, като предявяване на такъв иск е възможно и при наличие на необжалван план на възстановените имоти. Решение № 853/10 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1287/2009 г. на I г. о. постановява, че е допустим спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, породен от неточно идентифициране на старите реални граници в картата на възстановената собственост, при което част от един имот неправилно е заснета като част от съседния имот. В посочения смисъл са и други решения: решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 813/2009 г. на IIг. о., Решение № 395 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 514/2009 г. на I г. о., Решение № 20 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на I г. о. В обобщение, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим когато административното производство за възстановяване собствеността на една от страните е спряно до разрешаване на спор за материално право относно границите на два съседни имота. В рамките на гражданското производство следва да се даде разрешение на въпроса кой е бил собственик на спорната /гранична/ част от имотите към момента на обобществяването. По основателността на касационната жалба. Предвид приетото по-горе по поставения правен въпрос обжалваното решение се явява неправилно. Съдът е намерил, че за ищците е преклудирана възможността да повдигат спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, независимо че е налице висяща процедура по възстановяване на собствеността, която е спряна именно с цел да бъде разрешен възникналия спор относно границите на възстановените имоти. От друга страна, съдът се е мотивирал с преклудиране правото на иск, т. е. с липса на правен интерес, но не е постановил прекратяване на производството, а е отхвърлил иска по същество. Съобразно горното разрешение искът е допустим и в рамките на повдигнатия спор за материално право съдът следва да разреши въпроса за границите на бившите, съответно възстановяваните имоти. Тъй като въззивният съд се е ограничил с констатациите си по допустимостта на иска и не е обсъдил събраните доказателства относно собствеността върху спорната ивица земя, то се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Новият състав на въззивния съд следва да се произнесе по съществото на повдигнатия спор за материално право като извърши преценка на приетите пред първата и пред въззивната инстанция експертизи, а при необходимост да събере и свидетелски показания относно границите, в които са обработвани двете ниви преди кооперирането, каквито доказателства са били допуснати с определение от 04.02.2008 г., но до приключване на въззивното производство не са събрани. При тези изводи и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.