Решение № 4948 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2025 г.

ВАСТрето отделение08.05.2026 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15853/10.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6802/2024 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, да заплати на „Хотел Русковец“ ЕООД, ЕИК 204466595, със седалище и адрес на управление гр. София, сума в размер на 1000 (хиляда) евро, разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, чрез юрисконсулт Стоянова, против решение № 15853/10.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6802/2024 г. по описа на Административен съд София- град. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата, поради което се иска отмяната му, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – „Хотел Русковец“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат Конедарев, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски за адвокатско представителство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на „Хотел Русковец“ ЕООД против Предписание № КД-03-1177-/5/ от 07.06.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което, на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗВ, е предписано на „Хотел Русковец“ ЕООД, в срок от 30 дни от получаването му да представи проект за реконструкция на водовземно съоръжение – ТК-резервен, в съответствие с параметрите на издаденото разрешително, така че същият да черпи подземни води от „Порови води в неоген – Разлог“. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваното предписание. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - директор на Басейнова дирекция за управление на водите „Западнобеломорски район“, по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизпълнение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Жалбоподателят не е уведомен за и не е участвал в административното производство, оспореният акт е издаден без изясняване на относими към постановеното с него факти и обстоятелства, като допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По преписката няма данни „Хотел Русковец“ ЕООД да е било уведомено за започналото административно производство, поради което правилно е прието, че предписанието е издадено в нарушение на процесуалните правила. Лисва задължителното уведомяване на адресата на акта по чл. 26 АПК. Няма данни, че на дружеството е дадена възможност да представи доказателства и да изрази становище. В нарушение на чл. 34 АПК не е осигурено правото на участие на страната в производството. Правилно административният съд е приел, че позоваването на доказателства от предходното административно производство е незаконосъобразно и несъобразено с влязлото в сила решение на ВАС, в което е прието, че установяванията на административния орган и на АССГ относно ТК-резервен са недоказани. Отделно от това в оспорения административен акт не са посочени конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган счита, че в случая е наложително извършването на реконструкция на ТК-резервен. Липсата на фактически и правни съображения възпрепятства съда да извърши необходимата проверка за законосъобразност, а и нарушава правото на защита на адресата на акта. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и да обсъди обясненията и възраженията на страните, събирайки служебно доказателства. В настоящия случай няма доказателства за извършвани актуални анализи, проучвания и изследвания на ВС ТК-резервен, след постановяване на решението на Върховния административен съд. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Нормата на чл.35 АПК създава задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. В случая липсват установявания относно конструктивните характеристики на водовземното съоръжение съгласно разрешението за изграждането му, съответствието му с тях и реалното му състояние, налице е възможност за реконструкция и каква с оглед възприетата от административния орган хипотеза на чл. 118а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите. Налице е единствено формално и буквално посочване на становище, дадено в рамките на предходно административно производство, чиито предмет и резултат е различен от оспореното предписание. Въз основа на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същите са заявени в размер на 1 000 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, поради което същите следва да се присъдят в полза на „Хотел Русковец“ ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

14