Определение № 245 от 23.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 465/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна касационна жалба от частния тъжител Г. Й. М. ( вх. №5537/12.05.2025 г.) по ВНЧХД № 20254500600084/25 г., по описа на Окръжен съд – Русе, срещу разпореждане № 395/28.04.2025 г. на съдията-докладчик по делото, с което е върната касационната му жалба (вх. № 4373/10.04.2025 г.) против определение № 79/19.02.2025 г., постановено по посоченото ВНЧХД, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт. В частната касационна жалба на Г. Й. М. са посочени аналогични съображения като изложените във върнатата касационна жалба срещу определение №79/19.02.2025 г., която се поддържа главно с доводи за измамни действия и документни престъпления от страна на К. М. от гр. Русе, поради което се иска ВКС да се запознае с доказателствата по въззивното частно дело и да приеме, че същата е извършила престъпна дейност, поради което да я осъди да плати на жалбоподателя сумата от 11 641, 42 лв. за нанесените му материални вреди. Претендира се и отмяна на определение №59/25 г. на РС- Русе, с което първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по НЧХД №55/2025 г. като недопустимо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира следното: На първо място следва да се очертае предметът на настоящата касационна проверка, която съгласно Разпореждане №1024/19.05.2025 г. на заместник-председателя на ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК относно преценка законосъобразно ли е разпореждането, с което е върната касационната жалба на Г. М. (вх. №4373/10.04.2025 г.) против Определение №79/19.02.2025 г. по ВЧНД №20254500600084/2025 г. Посоченото определение, както и определение № 59 по ЕИСС, съответно № 55/16.01.2025 г. според хартиения носител в НЧХД №55/2025 г. на РС – Русе, чиято отмяна се иска със същата касационна частна жалба, поначало са необжалваеми пред ВКС (чл.346, т.1-4 от НПК), включително по реда на чл.351, ал.6 от НПК, поради което е безпредметно настоящият касационен състав да обсъжда възраженията на касатора срещу изложения в тях доказателствен анализ. Подадената частна касационна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е допустима съгласно чл.351, ал.6 от НПК, но разгледана по същество е неоснователна. Разпореждането на съдията - докладчик от въззивния съд, с което е върната жалбата на частния тъжител Г. М. срещу определение №79/19.02.2025 г. по ВЧНД №20254500600084/2025 г. на ОС – Русе е правилно и законосъобразно, тъй като въпросният съдебен акт не подлежи на касационна проверка и жалбата срещу него е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.351, ал.5, т.3 от НПК, съдията от въззивния съд връща на подателите им касационните жалби, подадени чрез същия съд, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Такава е върнатата касационна жалба, за която в оспореното разпореждане съдията от въззивната инстанция е изложил изводими от нейното съдържание правилни съображения в подкрепа на тезата, че се касае за жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено постановеното прекратяване на наказателното производство от първоинстанционния съд по наказателно дело от частен характер. В разпоредбата на чл.346 от НПК е посочен предметът на касационното обжалване, съобразно видовете съдебни актове, които подлежат на обжалване пред ВКС, като изброяването им е изчерпателно (в този см. ТР №5/2018 г. на ОСНК на ВКС). По отношение на съдебните актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, касационен контрол е предвиден спрямо новите въззивни присъди само по дела от общ характер, без случаите когато деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК; спрямо определенията по чл.306, ал.1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда; както и по отношение на решенията и определенията, постановени за пръв път във въззивното производство, когато с тях се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Обжалваният от частния тъжител М. съдебен акт не попада в тези категории, тъй като се касае за въззивно потвърдително определение по наказателно дело от частен характер, което е необжалваемо по силата на закона. Следователно касационната жалба срещу това определение не подлежи на разглеждане по касационен ред, поради което се явява недопустима и правилно е върната на подателя й на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.351, ал.6 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение