Решение № 320 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2009 г.

ВКСII гражданско отделение06.07.2010 г.докладчик Снежанка Николова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 556 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 446/2009 г. по описа на Врачанския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

Мотиви

Решение № 320 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 556 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 446/2009 г. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение, е обезсилил първоинстанционното решение от 21.07.2006 г. и допълнителното решение от 2.02.2007 г., постановени по гр. д. № 1199/2005 г. на Врачанския районен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката Д. А. Й. от гр. В. и пълномощникът й адвокат Д. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав, респ. постановяване на ново решение по същество, с което се допусне съдебна делба на наследствения имот. С определението от 4.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречие с представеното решение № 632 по гр. д. № 313/2003 г. на I г. о. на ВКС по въпроса за задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него. Другата съделителка не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касаторката и данните по делото, намира следното: Предявен е иск за делба на останал в наследство от А. М. недвижим имот в гр. В., представляващ УПИ * - 3767 в кв. 243, с построените в него жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и имот № 1* с площ 1.2 дка в м. "Л", по плана на Врачанските лозя, с построена в него жилищна сграда. Въззивният съд се е произнесъл с решение при повторното разглеждане на делото, след частичната отмяна на предходното му решение при първата касация - с решението от 26.03.2009 г. по гр. д. № 5624/2007 г. на ВКС. С него е обезсилено първото въззивно решение в частта му относно двуетажната жилищна сграда в УПИ * - 3767 в кв. 243 по плана на гр. В., откъм ул. "Р" и производството по отношение на тази сграда е прекратено. Подадената от ответницата Т касационна жалба относно делбата на същата сграда е оставена без разглеждане при първата касация и това определение е влязло в сила, като необжалвано. Следователно, по отношение делбата на двуетажната жилищна сграда в имота в гр. В. откъм ул. "Р", решението, с което искът на ответницата за включването и на тази сграда в делбената маса, е отхвърлен, е влязло в сила. Влязло в сила е и решението в частта, с която е допусната делба на имота във Врачанските лозя - първоинстанционното решение в тази му част не е обжалвано. Следователно, висящо е съдебното производство относно имота в гр. В., представляващ УПИ * - 3767 в кв. 243, с построените в него двуетажна жилищна сграда /стара/, откъм ул. "П", паянтова жилищна сграда и стопанска сграда. Ищцата се е позовала на оставено от наследодателя в нейна полза завещание, а ответницата - на две разпоредителни сделки от Н. Г. М., майка на страните и ответник по иска за делба, починала в хода на производството - на 23.03.2009 г. Тези разпоредителни сделки са оспорени от ищцата с предявените инцидентни установителни искове. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на касационната инстанция е приел, че в производството не са конституирани всички съсобственици на спорния имот. Проследен е произходът му, датиращ от делбата по протокола от 19.04.1957 г., разпоредителните сделки с идеалните части на Ц. Ц. в полза на Н. Ц. /от 1958 г. и 1991 г./, учредяване правото на строеж в полза на наследодателя А, по време на брака му с Н. Ц., за построяване на къща за живеене, като съдът е приел, че съсобствениците на имота са лицата, посочени в протокола от 1957 г., респ. техните наследници. Тъй като за конституирането на всички съсобственици в делбата съдът следи служебно, а въпросът за законните наследници на Т. и В. Ц. не бил изследван по делото, то след обезсилване на решението въззивният съд върнал делото на районния съд за ново разглеждане. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие на съдебната практика - решение № 632 по гр. д. № 313/2003 г. на ВКС, I г. о., която настоящата инстанция намира за правилната. Както е посочено и в това решение, а и с оглед дадените в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС разяснения относно правомощията на въззивния съд, след като е констатирал, че в производството за делба на процесния имот не участвуват всички съсобственици, е следвало да даде указания за конституирането им, като задължителни необходими другари в делбата. Без да изложи съображенията, въз основа на които е приел, че в съсобствеността участвуват и други лица, и на какво основание е възникнала тази съсобственост между тях с оглед установените от събраните доказателства данни по делото, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, още повече, че такива указания са дадени в отменителното решение при първата касация - констатирана е неяснота в мотивите на решението относно квотите, при които въззивният съд при първоначалното разглеждане на делото е допуснал делбата на дворното място и на сградите в него /без изключената от делбата откъм ул. "Р"/, както и не са обсъдени доводите и съображенията на страните. Вместо да изпълни указанията при повторното разглеждане на делото, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила за излагане на съображения приема, че в съсобствеността участвуват и други лица, които не са конституирани, и още - при тази констатация, вместо да отстрани нередовностите, според приетото от него, обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да се отмени и върне на въззивния съд, който да се произнесе по същество по предявените искове. При положение, че приеме наличие на съсобственост в имота и с други лица, да изясни на какво основание е възникнала съсобствеността, като в тази връзка следва да се укаже и на ищцата да уточни твърденията си по отношение на основанията за съсобственост на спорния имот, с оглед преценката на участниците в имуществената общност. Тъй като решаването на спора налага извършване на нови съдопроизводствени действия - конкретизиране на основанията за твърдяната съсобственост, с оглед участието на страните в производството, както и излагане на мотиви за наличието на съсобственост и нейното прекратяване или липсата на такава по отношение на имота в гр. В. жилищната сграда от към ул. "Р"/, произнасянето по инцидентните установителни искове против разпоредителните сделки на Н. М. в полза на ответницата, след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При него следва да се има предвид и обстоятелството, че по отношение двуетажната жилищна сграда в имота в гр. В., откъм ул. "Р", както и по отношение на вилния имот във Врачанските лозя е налице влязло в сила решение, препятствуващо повторното решаване на този спор. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3