Определение № 105 от 17.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 885/2019 г.

Производството пред ВКС е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане № 1448 от 21.08.2019г., постановено по АНД № 545/ 2019г. по описа на РС – гр. Добрич, административният ръководител – председател на районния съд, е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Изложил е съображения, че компетентният съд е в невъзможност да сформира състав съгласно чл. 28, ал. 1 НПК, поради отводи на всички действащи съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че искането следва да бъде уважено, тъй като са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по АНД № 545/ 2019г. по описа на РС – гр. Добрич, е било образувано след като с определение № 46 от 19.04.2019 г. по ч.н.д. № 367/ 2019г. по описа на ВКС, второ н.о., в производство по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повдигнат спор за подсъдност между РС – гр. Добрич и РС – гр. Балчик, му е било изпратено за разглеждане АНД № 9/ 2019г. по описа на РС – гр Балчик. Административно-наказателното производство по делото е образувано по жалба на Г. С. Н. против НП № 18-0851-000971 от 23.05.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Добрич за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. Всички, осемнадесет на брой, действащи съдии при РС – гр. Добрич, са се отвели от разглеждане на делото, на основание чл. 29, ал. 2 НПК, с мотива, че жалбоподателят е бивш съдия в районния съд, с когото са изградили лични, професионални и колегиални взаимоотношения по време на служебни контакти с него докато е бил районен съдия в същия съд – обстоятелство, поради което може да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Изтъкнати са съображения, че разглеждането на делото от РС – гр. Добрич би създало съмнения в обективността и безпристрастността при решаването на спора. При така установените данни е видно, че компетентният да разгледа делото по правилата на местната подсъдност съд, не може да образува състав, поради което са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК за разглеждане на делото от друг, равен по степен съд. Предвид безусловната необходимост от осигуряването на обективен и безпристрастен съд, чужд на правния спор, с който е сезиран, и страните по делото, ВКС в настоящия си състав прие, че делото следва да бъде пренесено в района на близък по местонахождение районен съд, а именно този в гр. Варна. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение